Момчетата и аз

Глава7

Не исках вечерта да свършва, но скоро трябваше да се прибирам, иначе момчетата щяха да се притесняват а ми падна батерията на телефона. Отново потеглихме с мотора, и след доста път стигнахме пред къщата ми.

- Е утре ще се видим пак - усмихна ми се Марк.
- Да до утре!
- Чао розичке - прегърна ме после ме целуна по челото.

Опитах се да вляза на пръсти, но нямаше смисъл всички седяха в хола намръщени, и скръстили.
- Къде беше?- попита ме Сехун
- Ами на среща. - защо пита нали беше там когато Марк ме покани.
- А защо този те целуна по челото все едно сте двойка? - попита ядосано Лухан.
- Ами защото сме. - всички ми се опулиха.
- Така ли!?! - чу се гласа на Тао той стоеше зад мен.
- Да защо?
- Нищо - отметна поглед на страни.
- Както и да е друг път предупреждавай ако мислиш да закъсняваш ;)- каза ми Сехун и тръгна да си ляга другите го последваха.

Сега в стаята бяхме само Лухан Тао и аз.
- Нали знаеш, че утре имаме среща така, че не ме интересува дали си обвързана или не ;)! - каза ми сърдито Лухан.
- Лухан утре съм дежурна след часовете няма да мога!
- Тогава в други ден и без извинения.
- Добре.
Останахме само аз и Тао.

- Значи вече с Марк сте гаджета? - попита ме сърдито.
- Да защо?
- Ти май не разбираш а?
- Какво?
- Как какво че съм луд по теб че постоянно мисля за теб!
- Чакай ти не си ли с Уо Рън?!
- Не от къде ти хрумна?!
- Тя ми каза.
- Излъгала те е!
- Не не е вярно т-тя ми е приятелка ЕДИНСТВЕНАТА не би ме излъгала! - тръгнах си
- Кейти чакай!

НА СУТРИНТА

Супер днес е петък! Оправих се, и слязох долу. Всички бяха там без Тао и Лухан.
- Кейти ние ще тръгваме ти отиди да събудиш Лухан и елате двамата на училище ето ти извинителни бележки за теб и Лухан за първия час!- каза ми Крис и после всички тръгнаха. Тъкмо тръгнах да събудя Лухан, и получих съобщение от Марк.

Чат:

Марк: Хей къде си не те видях и се притесних?!
Аз: В къщи съм успах се ще дойда за втория час.
Марк: Добре до тогава обичам те♥!
Аз: И аз♥.

Край на чата.

Отново съм в дясното крило. Намерих стаята на Лухан, почуках но никой не отговори, притесних се и за това влязох. Леле стаята му е цялата в негови рисунки, и снимки на семейството, той е доста добър художник.
- Ти какво правиш в стаята ми?! - чух гласа му зад мен.
- Ами аз ооо боже облечи се! - тъкмо беше излязъл от банята и беше само по хавлия и ужасно мокър.
- Извинявай но не аз съм в чужда стая без предупреждение! - смъмри ме Лухан след това взе някакви дрехи от леглото и влезе в банята след малко излезе облечен.
- Извинявай аз дойдох да те извикам за у-ще. - забих засрамено поглед в земята.
- Ами момчетата къде са?
- Тръгнаха за у-ще и ми казаха да те събудя и ми дадоха някакви извинителни бележки за първия час ако закъснеем доста. - обясних му гледайки ту него ту рисунките му.
- Така ли?! - на лицето му се появи една самодоволна усмивка.

Той бавно започна да приближава към мен по-близо и по-близо, докато не бяхме на сантиметри един от друг, а на мен това хич не ми беше приятно.
- Лухан спри! - помолих го като гледах в земята притеснена.
- Не искам! - усмивката му стана по-голяма.
Така ли?! - изведнъж усмивката му се стопи ударих го там където слънцето не огрява, a удара беше силен, ударих го с коляно, дано да не съм направила нещо та да не може да има деца, ма си го заслужи!

- Аааа - сгърчи се от болка - това пък защо?! - хаха и питаш!
- Аз нали ти казах да спреш но ти не спря!
- Добре де извинявай но не съм ти правил нищо! - вдигна пръст докато го казваше.
- Но щеше нали?! - пронизах го с укорителен поглед.
- От къде си сигурна?! - захили ми се.
- Ей ще те фрасна! - дигнах ръка.
- Добре де така и така не бързаме да си направим закуска! - предложи Лухан.
- Добра идея хайде! - тръгнахме.

След като закусихме се оправихме, и тъкмо да тръгнем и чух гласа на Тао.
- Хей чакайте ме идвам с вас!
- Ааа по-добре си значи?! - попита го Лухан.
- Да по-добре съм. - погледна ме и се намръщи яко.
След това тръгнахме, и пристигнахме точно когато би звънеца за края на първия час.

Изведнъж някой ме обърна с ръце, и ме целуна по бузата това беше Марк.
- Хей розичката ми се появи най сетне! - усмихна ми се и ме прегърна пак.
- Да тук съм. - и отвърнах на прегръдката му.
- Е ще излезем ли пак днес?!
- Съжалявам но днес съм дежурна след часовете. - настроението ми помръкна както и неговото.
- Оо добре искаш ли помощ след часовете? - ох милия ми.
- Не няма нужда!
- Ами добре утре става ли да излезем?!
- Да утре става! лицата и на двама ни светнаха.
- Супер е до после!
- До после.

Най после свършиха часовете сега трябва да оправя стаята. След още 20 мин. бях готова. Вече излизам от у-ще, минавах през двора на у-щето когато видях Уо Рън, и познато лице приближих се тайно зад едно дърво и видях че това е Тао!!!!!!

==================================================================

Извинявам се за допуснати грешки дано да ви е харесала! <333