Момчетата и аз

Глава24

Кейти стоеше пред мен само по хавлия. Тя се изчерви а аз се обърнах с гръб към нея макар, че ми се искаше да гледам как капките вода се стичат по нежната и кожа.

- Извинявай.....не беше нарочно. - гледах към пода засрамен както никога.
- Н-няма нищо. - чу се нежния и глас зад мен.
- Аз по-добре да изляза. - на бързо излязох от стаята без да погледна към Кейти.

След 10 мин. Кейти слезе долу. Аз седях на големия диван и гледах телевизия. Погледнах към Кейти беше облечена с бяла тениска и черни къси панталони. Тя дойде и седна до мен. Косата и още беше мокра. Това ме влудяваше, но трябва да се сдържам.

- Хайде да хапнем нещо. - попита Кейти.
- Добре. - тръгнахме към кухнята, през цялото време я зяпах в съзнанието ми постоянно се появяваше случката от по-рано когато видях Кейти по хавлия.
- Ехо слушаш ли ме? - Кейти размахваше ръка пред лицето ми.
- Да! - ох кого лъжа?!
- Аха повярвах ти. Е както и да е. - тя погледна към пода виждаше, се че и е скучно както и на мен. Дойде ми страхотна идея.
- Кейти искаш ли да излезем да се поразходим?
- Ами добре. Но, къде ще ходим? - любопитката ми тя.
- Тайна майна. Хайде да се преоблечем и да излезем. - махнах с ръка за да ме последва и тръгнахме.

След като бяхме готови тръгнахме. Бях решил да я заведа на моето любимо място.

ГЛТ (Кейти)

С Дауон вървяхме по една пътечка в гората. След известно време пътечката свърши. Стигнахме пред една беседка а около нея имаше бели рози. Тогава отново се замислих за Марк. Ние седнахме в беседата. Дауон ми говореше за нещо, но аз не му обръщах внимание в главата ми беше само Марк. Как ми се искаше отново да го видя. Да ме прегърне отново да ме нарече неговата розичка.

Мислите ми бяха прекъснати от целувка. Дауон ме целуна неусетно му отвърнах. Не знаех защо, но го направих. Изведнъж мислите ми за Марк изчезнаха. Дауон се отдели от целувката и ме погледна. Кой знае колко се бях изчервила.

- Аз....извинявай, не исках да те притискам. - Дауон погледна към земята с тъжен поглед.
- Спокойно не ти се сърдя. Извинявай, че не ти обръщам внимание. - аз също погледнах към земята.
- Няма нищо, сигурно отново си мислела за дядо ти и другите. - той ми се усмихна и ощипа бузата ми.

След година.

Мина цяла година. С дядо и другите се чувахме всеки ден, но с Марк нито веднъж. Явно ме бе забравил а аз още мислех за него. Чувствах се гадно, че мисля за него след като  след един ден ще се омъжвам.