Момчетата и аз

Глава 22

Какво, Анабел ме е продала?! А дали Марк знаеше, че съм продадена? Сигурно щом се целуна с Анабел. Сигурно това е бил планът им.
- А какво мислиш да правиш с мен? - беше ме страх от отговора, но все пак попитах.
- Какво мислиш, че ще правя с теб. - той се усмихна и се наведе леко към мен. Беше доста висок а аз каквато съм нисичка.
- Н-незнам. Кажи ми. - в момента не ми бе до игрички.
- Добре. С теб...............няма да правя нищо. - той се изправи отново в право положение.
- Как така нищо. Тогава защо ме купи? - с разбито сърце, но пак много любопитна.
- Защото те харесвам и не бих позволил да те купи някой изрод, който да те използва като играчка. - отново тази топла усмивка се появи на лицето му - А сега къде ти е багажа? - започна да се оглежда.
- Багаж ли? Аз нямам багаж, защото бях отвлечена.
- О ами тогава, ще минем през домът ти за да си вземеш.
- А защо ми е багаж?
- Защото идваш да живееш с мен в Сеул.
- В Сеул!? Н-но дядо ми и момчетата..... - бях прекъсната.
- Ще им кажеш, че идваш с мен там. А и ти вече си моя така, че нямаш друг избор. Е хайде да отидем до домът ти. - той ме хвана за ръката и излязохме от стаята.

Излязохме от къщата. Качихме се в колата на Дауон и потеглихме към вкъщи. По време на пътя аз насочвах Дауон на къде да кара и в същото време мислех какво да кажа на дядо. Спряхме пред домът на дядо и аз влязох а Дауон ме чакаше в колата.

Вязох в къщи и отидох до стаята да събера багажа си. Първо се проблякох после събрах багажа. Слязох долу при другите. Помолих всички да се съберат в хола. След като всички се събраха започнах да им обяснявам.

- Аз заминавам за Сеул. - всички се опулиха.
- Но, защо какво ще правиш там? - дядо ме попита притеснен.
- Ще отида да погустувам при една приятелка. - беше ми ацки гадно, че лъжа дядо така но нямаше друг начин.
- Кога ще се върнеш? - попита ме Тао.
- Не знам.
- Но...... - нямаше да издържа за това прекъснах Тао.
- Е чакат ме. Трябва да тръгвам. Чао та всички. - сбогувах се с всички прегръдки, пожелания и т.н. и след това тръгнах.

- Вече си мислех, че няма да се върнеш. -  пошегува се Дауон.
- Но, се върнах. - усмихнах се. - Имаш красива усмивка. - от думите му се изчервих.
- Благодаря. Е ще тръгваме ли? - Да.

Вече пътувах отново към Сеул. По време на пътя гледах през прозореца. Усещах как Дауон ме поглеждаше от време на време. След доста път пристигнахме в една огромна къща. Влязохме вътре и две прислужнички дойдоха. Взеха багажа ми.

- Кейти ела да ти покажа стаята ти. - Дауон ме хвана за ръката и ме поведе нагоре по едни прекрасни мраморни стълби.
Стигнахме на втория етаж.
- Кейти това е моята стая а срещу моята е твоята. - той ми показа две врати, една срещу друга. Моята беше вратата от ляво.

Влязохме вътре. Дауон ме остави сама за да оправя багажа си. След като бях готова огладнях. Реших да сляза долу и да потърся кухнята.

След голямо шляене из къщата най после намерих кухнята. Реших да направя супа. Още малко оставаше и супата щеше да е готова. Бях взела една голяма лъжица за да разбъркам супата когато от някъде се показа една прислужница.

- О здравейте. Реших да сготвя супа.
- Но  госпожице не се преуморявайте дайте на мен. - тя започна да дърпа лъжицата, но и аз отказвах да я пусна.
- Няма нужда не се преумопявам. - говорех през зъби опитвайки се да отскубна лъжицата от ръцете и.
- Дайте на мен. - и тя не се отказваше.

Както дърпахме лъжицата Дауон се появи.
- Какво правите? - попита.
- Господарю! - прислужницата се стресна и ряско пусна лъжицата.

Лъжицата ме удари в лицето и аз паднах на земята. Ударих си главата и припаднах.

Събудих се в стаята ми. Дауон стоеше с гръб към мен и гледаше през прозореца. Аз станах и отидох до него.
- Ти се събуди. Как си? - той хвана рамото ми.
- Добре съм. Нищо ми няма. - усмихнах се топло.
- Радвам се. Внимавай повече. Знаеш ли как се притесних.
- Притеснил си се за мен? - това ме учуди доста.
- Ами да как няма да се притеснявам за момичето което харесвам. - след това той ме целуна по челото.