Момчетата и аз

Глава18

Прегрътката на Тао ме успокои. След продължителната прегръдка се отделихме. Вече нямаше следа от сълзите ми вместо това една голяма усмивка. С Тао се гледахме и изведнъж той ме целуна. Аз се отдръпнах веднага и му одарих шамар.

- Тао какво мислиш, че правиш?!
- А...а....аз...- гледаше уплашено.
- Ти! Какво ти?! - не исках да се паля толкова лесно, но той си го търси.
- Аз не го направих нарочно просто.....моля те прости ми и след това ще те оставя на мира, и дори и дума няма да ти обеля! Обещавам! - той се изправи и направи умолителна физиономия.
- Прощавам ти стига това да не се повтаря, но не искам да не ми говориш иначе ще съм много тъжна. - не исках да губя важен за мен човек само защото не се е осетил каква грешка е направил.
- Благодаря, благодаря, благодаря ти! - той ме прегърна а аз му отвърнах.

След като Тао си тръгна от стаята ми телефона ми звънна. Беше Марк.

- Здравей розичке!
- Здрасти!
- Какво правиш?
- Ами седя и скучая.
- О супер!
- Я пак?!
- А не не имах предвид, че ако няма какво да правиш ела в нас липсваш ми.
- Хах, но нали всеки ден се виждаме в у-ще както и днес.
- Да, но аз не мога да издържам и пет минути без теб! - милия ми.
- Добре към колко да дойда?
- Още сега!
Погледнах часа беше 14:20, имах доста време.
- Добре, съгласна съм идвам.
- Чудесно, чакам те розичке!
- Добре, чао.
- Чао.

Отидох до гардероба и си избрах дрехи. След това се гримирах и си оправих косата.
***
Вече съм пред къщата на Марк. Позвъних на звътеца и ми отвори майката на Марк.

- Кейти здравей! Ела влез Марк ми каза, че ще идваш. -отидохме в огромния хол и седнахме на дивана.
- А къде е Марк? - исках ужасно да го видя.
- О ами негов приятел е закъсал с колата и той отиде да му помогне, но скоро ще се върне.
- О ами добре. Аз ще го изчакам, ако не е проблем?
- Глупости, няма проблем все пак ти вече си ми дъщеря ;). - усмивката на тази жена може да разтопи и камък.

Докато с майката на Марк си говорехме Таемин дойде при нас.
- Е деца аз имам работа и ще изляза из града за малко,  оставям ви да си говорите. - майката ни остави сами а от това ме беше най-много страх.
- Е как си? - Темин наруши тишината.
- Добре съм ти? - беше ме страх да не стане като миналия път.
- Много добре от както те видях. - той се приближи към мен - Ела да видиш едно нещо. - той хвана ръката ми и  ме задърпа на горе по стълбите без дори да чуе отговора ми.

Влязохме в стаята му. Беше в зелен цвят и имаше доста стилни мебели. Той затвори вратата и започна да се  приближава към мен. Аз затворих очи от страх. Изнеднъж чух шумолене на лист пред лицето си, отворих очи и видях.....

Здравейте извинявам се за грешки! ♥♥♥