Момчетата и аз

Глава20

Момичето прегърна Марк а той се укокори.
- Липсваше ми! - момичето се отдели от него и го целуна.

Не можех да издържа и избягах. Чувах виковете зад мен, но не им обърнах внимание. Избягах в гората която беше зад училището. Стигнах до едина голяма поляна, по средата и имаше един огромен дъб отидох и седнах под него. Сълзите ми една по една започнаха да се стичат по лицето ми.

Чух стъпки. Не исках да виждам никой, но нямах сили дори да говоря. Погледнах към дърветата пред мен и от там се показа Марк. Той дойде при мен и.

- Кейти не си прави прибързани заключения, моля те. - Марк ме погледна и се приближи повече към мен.
- О аз ли си правя прибързани заключения?! Ами ти вчера как започна да обвиняваш двамата с брат ти без дори да ни изслушаш?! - сълзите ми отново потекоха.
- Права си. А сега ще чуеш ли истината? - Марк изтри сълзите ми а аз кимнах - Добре виж, това момиче което ме целуна е бившата ми приятелка. Тя много ме рентуваше за това скъсах с нея, но тя замина и си помисли, че е заради това. Тя ми каза, че като се върне ще се съберем отново. Не мислех, че е била искрена или, че въобще ще се върне някога. - Марк говореше и гледаше в земята а аз го гледах втренчена с насълзени очи.
- Марк аз..... - не знаех какво да кажа.
- Шшш тихо - той ме прегърна - нека се насладим на красивата природа. - аз кимнах и се усмихнах, двамата седяхме прегърнати доста време. След това се върнахме в у-ще за моя изненада всички бяха там дори и онова момиче.

- Кейти добре ли си? - а Тао ме прегърна и всички изтичаха до нас.
- Да добре съм. - усмихнах се макар и да ми се плачеше.
- А пропускам ли нещо? - онази пача се обади.
- Да и то доста. - Марк сложи ръка на рамото ми и се усмихна.
- Ахам и какво е то? - тя скръсти ръце и ме погледна с погнуса.
- Ами, че вече нямам нищо общо с теб, и е така от отдавна, и че вече съм с момичето на моя живот. - след последното се изчервих а останалите изгледаха подигравателно момичето.
- Хах миличък това някаква шега ли е. Хайде да я спрем. Мърло разкарай се. - тя ме бутна и аз паднах на земята.
- Абе ей глупачке спри се бе! - Марк я бутна и ми помогна да стана.
- О значи ме заряза заради нея, така ли?
- Виж Анабел - това беше името на момичето, или по-точно психохатката - аз много отдавна те зарязах и не заради това.
- Да бе, не ти вярвам. Заради тази повлекана е! Учудвам се как още не е скочила на брат ти, както правят останалите пикли.
- ....... - реших да се намеся и аз - ей я слушай, първо не съм никаква пикла, второ ти си проблема не аз и трето не виждаш ли, че не си желана тук за това вземи та се разкарай! - всички зяпаха с отворена уста, защото за пръв път ме виждат такава, само Тао се усмихваше защото вече беше виждал това ми състояние.
- Ха ще си тръгна, но само защото аз искам. А и ви предупреждавам, че това не е края. - тя се обърна и си тръгна.

След това всички си тръгнахме. Цяла нощ не можах да мигна, заради думите на онова момиче. Това било само началото. Какво ли още щеше да стане?

Извинявам се за допуснати грешки. Ако ви е харесала моля гласувайте. Благодаря, че следите историята ми! Обичам ви!