Кейти отива да живее при дядо си който е собственик на момчешки пансион. След това тя започва да преживява различни приключения и любовните авантюри не остават по-назад.
Марк влезе с гръм и трясък в залата. Изтича до мен хвана ме за ръката и ме изведе от залата. Влязохме в колата му и той потегли на някъде. Докато пътувахме не ме погледна нито ми каза нещо. Реших да се взема в ръце и да го попитам.
- Марк.... - той ме прекъсна. - Замълчи. - не отдели поглед от пътя, но гласът му леко потрепна. Реших да замълча.
След доста път отново бяхме в Бусан. Не след дълго излязохме от града. Чудех се къде ли отиваме и скоро разбрах. Отново бяхме пред онази кула. Тук дойдохме на първата ни среща, тук станахме гаджета. Но, защо ли ме води тук.
Качихме се на голямата тераса с белите рози. Облегнахме ръце на парапета и гледахме красивата гледка. От време на време поглеждах към Марк, но той нито веднъж не ме погледна. Мълчахме доста време докато Марк не наруши тишината.
- Изпитваш ли чувства към Дауон? - Марк гледаше на пред и не ме поглеждаше. - Ами ти към Анабел? - аз също не го погледнах, но осетих как ме гледаше с нотка гняв. - Не! Никога не съм чувствал нищо към Анабел, освен омраза! - той отново измести погледът си към гледката, но яроста в очите му нарастваше. - Моля те не ме лъжи. Ти сам каза преди година, че с Анабел сте мислели да ме продадете. ТИ САМО СИ МЕ ИЗПОЛЗВАЛ! - сълзите ми напираха да излязат, но няма да го позволя този път ще съм силна. - Ти на истина ли повярва?! На истина ли си помисли, че бих направил такова нещо!? Аз те ОБИЧАМ Кейти и никога не съм спирал! - той ме погледна гневът в очите му беше изчезнал а на негово място имаше тъга, и искреност. - Н-но ти тогава.....- той ме прекъсна. - Лъжа. Всичко беше една огромна ЛЪЖА! - Но, защо ме излъга? - За да те предпазя, разбира се! - той ми разказа всичко. - Аз.....извинявай. - сведох поглед към земята. - Няма за какво. - прегърна ме леле колко ми липсваха прегръдките му - А сега ми отговори имаш ли чувства към Дауон? - отдилехме се от прегръдката и се погледнахме. - Имах, но всички изчезнаха когато се появи по средата на церемонията. - О значи си ме забравила, така ли? - Не, никога не съм спирала да мисля за теб. През тази една година ти беше постоянно в главата ми. - Радвам се. - усмихна се а след това ме целуна.
След седмица.
Събудих се. Огледах стаята нямаше никой. Помислих си че Марк е долу, но и там го нямаше. Долу бяха Лухан и Вики.
Добро утро, поспаланке! - Вики дойде и ме гушна. - Добро утро. Къде е Марк? - с Вики се отделихме от прегръдката. - Той имаше малко работа за това ни прати да те вземем. - Лухан и Вики се спогледаха. - Така ли и къде ще ходим? - Ще видиш. Сега отиди се оправи и да тръгваме. - Вики ме побутна на горе по стълбите.
*** Вече пътувахме към това тайнствено място. Лухан караше колата Вики седеше на предната седалка до него а аз седях на задната седалка.
След доста път стигнахме на мястото. Това беше някаква арка която продължаваше на вътре в гората. Лухан и Вики влязоха в тунела а аз след тях. Не след дълго стигнахме на една малка полянка сред дърветата а на всякъде имаше бели рози. Марк стоеше по средата облечен в смокинг а всички наши познати дори и Дауон бяха ни заобиколили. Аз пристъпвах на пред с плахи крачки докато не стигнах до Марк. Огледах се и видях, че Сехун снима с видеокамера. Изведнъж Марк падна на колене пред мен.
- Кейти, ще се омъжиш ли за мен? - той извади малка червена кутийчица и я отвори а вътре имаше прекрасен пръстен. В този момент отговора беше вече ясен. - Да. Марк сложи пръстена на ръката ми и ме прегърна.
- Обичам те моя малка бяла розичке.
Край!
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Благодаря на всички, че четохте историята ми. ОСъщо така ще кача нова история в която ще очастват BTS. Обичам ви!♥♥♥
