Love you anyways

4.

Стоях в стаята на Хари вече от пет минути, но той така и не идваше. Огледах се наоколо. Типична стая на едно шестнадесет годишно момче. Имаше дрехи на пода, много дискове, леглото не беше оправено, кутия от пица до компютъра. На нощното шкафче до мен имаше ключове, два телефона, герданче и една снимка. Взех я и я разгледах. На снимката беше Хари, майка му, сестра му и мъжа до тях очевидно бе баща му. Това семейство определено имаха невероятни усмивки.

-Остави я!

Гласа му ме смрази и бързо оставих снимката на мястото й и сведох глава. Чувствах се глупаво. Какво изобщо правех тук?

Хари остави някакъв поднос на леглото и седна до мен. Хвана ръката ми и повдигна главата ми.

-Извинявай, не исках да те стресна. Просто..

-Виж, не е нужно да ми обясняваш. - вдигнах ръка.

Той ми се усмихна в отговор. Обърна се към подноса и взе две чинии, в които имаше сандвичи. Подаде ми едната, но аз отказах. Хари се намръщи и я постави в скута ми.

-Яж!

Тонът му бе заплашителен, но отново отказах. Той отново се намръщи и ми отправи заплашителен поглед. Вгледах се в засъхналата кръв на веждата му. Станах и излязох от стаята. Поразходих се из къщата и най-накрая открих банята. Взех малко памук и спирт и се върнах в стаята на Хари. Седнах срещу него.

-Махни си пиърсинга.

-Защо? - попита объркан той.

-Защото веждата ти е разранена. Ако не промия раната, може да се възпали. - обясних му.

-Няма нужда, благодаря. - сопна се той.

Хм, реших да се пазаря.

-Ако ми позволиш да промия раната, ще изям сандвича. - повдигнах вежда и зачаках отговора му.

-Дадено!

Той внимателно махна пиърсинга си и го остави на нощното шкафче. Напоих памука със спирт и застанах на колене, за да съм по висока. Внимателно докоснах раната с памука и той изсъска.

-Знам, че боли, но ще потърпиш.

Хари реши да се държи мъжки и стисна зъби. Почистих засъхналата кръв и промих раната, като подухвах леко, за да не щипе толкова. Гледах да съм нежна и внимателна, за да не го боли много. След като приключих взех мръсния памук и го хвърлих в кошчето в ъгъла на стаята. Седнах отново до него и го погледнах. Усмихваше ми се мазно. Да, следваше моята част от уговорката. След палачинките сутринта мислех да не ям нищо целия ден, но заради господинчото срещу мен това нямаше да стане. Въздъхнах и отхапах от сандвича. Чак сега осъзнах колко съм гладна. Отхапах нова хапка. Хм, биваше го да прави сандвичи. След няколко минути вече го бях изяла.