Love you anyways

7.

Вървях към вкъщи с глупава усмивка на лице. Спомените от предните два часа, прекарани с Хари, нахлуха в главата ми. Беше ми толкова приятно с него. Всеки път щом ме докоснеше сякаш през тялото ми протича ток, а долепеше ли устните си до някоя част на тялото ми, направо се разтапях в ръцете му. Но това нормално ли беше? Имам в предвид познаваме се от има-няма два дни и вече сме толкова близки.. Все още някаква част от мен мислеше, че всичко това е някакъв пъклен план, за да ме унижи. Чувствах се виновна, че си мисля така, но след смъртта на баща ми, никой не се е държал добре с мен.

Скоро си бях у дома. Във всекидневната светеше и се чуваха много гласове. Явно имахме гости. Сложих една фалшива усмивка на лицето си и влязох в стаята. Фалшивата усмивка веднага се превърна в истинска щом го видях. Изтичах до него и го прегърнах силно. Не исках никога да го пускам. Отделихме се един от друг и той целуна бузата ми. Усмивката на лицето ми стана още по-широка. Поздравих набързо всички в стаята и задърпах Найл към стаята ми.

Найл бе най-добрия ми приятел. След смъртта на татко, семейството му се бе преместило в Америка и не ни идваха на гости. Бащата на Найл бе много добър приятел с моя и мисля, че не идваха заради доведения ми баща. Не ги винях, кой иска да е близо до това чудовище?

Влязохме в стаята. Даниел бе долу и бяхме сами. Светнах лампата и с Найл седнахме на леглото. Той ме гледаше с някакво странно изражение. Погледнах надолу и видях, че блузата ми се е разместила и смучката е на показ. Надявах се майка ми да не я бе видяла.

-Елиза Пиърс, това смучка ли е? - засмя се истерично Найл. Колко ми липсваше този смях!

-Ами аз.. - запелтечих.

-Кой е той? Как се казва? Гаджета ли сте? Девствена ли си?

-Какво по..? Казва се Хари, не сме гаджета, познаваме се от два дни и Найл, естествено, че съм девствена! - засмях се.

-Познавате се от два дни, а вече се мляскате? - отново последва онзи истеричен смях.

-Не ме е целувал! Само по врата.. - сведох глава. Чувствах се глупаво. - Вие колко ще останете? - смених темата.

-Преместиха баща ми тук. Май ще е за постоянно.

Погледнах Найл и той ми кимна. Хвърлих се на врата му. Толкова се радвах, че ще остане. За жалост нямаше да е в моя клас, беше година по-голям, но пак се радвах. Знаех, че Найл никога няма да ме изостави, че винаги ще е до мен. Бях толкова щастлива. Лъч светлина в мрачния ми живот.