Love you anyways

14.

-Хейй, защо спря филма? - нацупих се.

-Имаме още около десет минути. Мислех да ги прекараме, правейки нещо друго. - намигна ми Хари.

Той внимателно ме бутна и аз легнах на леглото сред пуканки, бисквити и желирани бонбони. Хари се надвеси над мен. Опря челото си в моето и преди да се усети, напъхах желиран червей в устата му. Той го изяде и засмука пръста ми. Очите му бяха потъмнели от страст. Този поглед... Усетих как постепенно се възбуждах. Хари разкрачи краката ми и се намести между тях. Опря члена си точно по средата и се отърка в мен. Изстенах. Той се усмихна и повтори движението, този път с повече натиск. Господи, беше толкова хубаво! Надигнах бедрата си и се отърках в него. Този път той изстена, което ме възбуди още повече.

-Знаеш ли колко грешно е това? - прошепна Хари и отново се отърка в мен.

-Защо да е грешно?

-Ти си едва на четиринадесет, а аз на шестнадесет. Сякаш използвам възбудата ти, за да се задоволя. Аз... правил съм го преди, Лизи, не искам да се случи и с теб. Ти си много по-специална от всички момичета, с които съм бил. Караш ме да се чувствам по много особен начин, невероятно е. Не искам да избързваме, искам да докажа на себе си, че съм достатъчно силен. Не съм достоен за теб, а искам да бъда. Просто да забавим темпото, става ли?

Бях изненадана от искреността му. Премислих думите му. Иска да бъде достоен за мен? Какво трябваше да значи това? Беше толкова потаен, а на моменти толкова искрен. Кимнах леко неспособна да говоря. Той стана от мен и легна на милиметри от тялото ми. Придърпа ме към себе си и обви силните си ръце около мен. Главата му си почиваше на рамото ми, докато аз гледах тавана. Зарових едната ръка в къдриците му и се заиграх с тях. Той издаде някакъв звук, подобен на мъркане.

-Какво беше това? - засмях се.

-Хей, продължавай. Не знаеш колко е приятно...

Аз продължих да си играя с къдриците ми, а той не спираше да издава онзи звук. Беше сладко. Погледнах часовника, закачен на стената срещу мен и установих, че е време да тръгвам.

-Трябва да тръгвам. - въздъхнах.

-Неее! Още малко, моля те.

-Не мога, трябва да тръгвам, майка ми ще ме убие, ако закъснея. Ще се видим утре, може би.

Той се изправи рязко.

-Може би?!

-Какво ти става, за Бога? - засмях се.