Love you anyways

29.

Беше три следобед. Найл отдавна си бе тръгнал, а нашите и Даниел се бяха прибрали. Стоях в стаята си и гледах в една точка, докато Даниел разглеждаше какво дават по телевизията. Съзнанието ми бе изпразнено. Не мислех за нищо. Знаех, че ако спра да гледам в точката, отново той ще изскочи в главата ми. Трябваше да говорим, но не знаех нито кога, нито как. Какво щях да му кажа? А той какво щеше да каже? Щяхме ли да се съберем? Или щяхме да останем непознати завинаги?

Изведнъж Даниел ме бутна. Стреснах се и осъзнах, че телефона ми звъни. Взех го и излязох от стаята. Нямаше нужда да гледам екрана, добре знаех кой се обажда. Заключих се в банята и вдигнах.

-Хей. - чух дрезгавия му глас.

-Хей. - прошепнах.

-Как си?

-Добре...предполагам.

-Станало ли е нещо? - Звучеше загрижен.

-Защо се обаждаш?

-Трябва да поговорим. Този път сериозно. Къде да се видим?

-Не знам, ти кажи.

-Ще дойда да те взема след десет минути. Бъди готова.

След това затвори. Къде ли щяхме да ходим? Какво ли щяхме да правим? Толкова много въпроси се въртяха в главата ми. Въпроси, чиито отговори щях да науча днес.

Станах от пода в банята и се върнах в стаята ми. Преоблякох се набързо. Сложих си тесни черни дънки и една от трите негови тениски, които тайничко си бях откраднала. Сложих си една горница и се насочих към вратата, когато Даниел ме спря.

-Къде отиваш? - попита тя.

-Излизам.

-С кого?

-Защо те интересува?

-Не искам да излизаш с него.

-Какво ти става? Нали го харесваше?

-Със Зейн си поговорихме и той ми разказа подробно за отношенията ти с Хари. Забранявам да се виждаш с него! Казах и  на нашите. Никъде няма да ходиш, Елиза.

-Как си могла? Вярвах ти, Даниел, а ти ме предаде!

-За твое добро е Елиза! - викаше тя, докато аз слизах по стълбите.

-Какво става тук? - попита майка ми. - Къде отиваш?

-Излизам.

-С кой? С онзи наркоман, за когото ни каза Даниел? Няма да стане госпожичке!

-Не го наричай така! Не го познаваш! - разкрещях се.