Love you anyways

16.

Беше понеделник, 13:30 на обяд. Тъкмо бях свършила училище и мислех да отида до училищната библиотека, стига да я намерех. Търсих по етажите, но не я намирах. Попитах един от големите ученици и той ми каза, че библиотеката се намира в мазето. Слязох по стълбите и попаднах в прословутото мазе. Беше пусто. Имаше някакви кабинети, забравени с годините. Намерих библиотеката и влязох в стаята. Бе по-светло отколкото очаквах. Стаята бе голяма и пълна с книги. Сякаш бях попаднала в рая. Библиотекарката бе възрастна жена, много мила на външен вид. Попитах я за секцията с романите и тя ме упъти. Бях чела повечето книги, но нищо. Разгледах ги и няколко ми хванаха окото. Реших като за начало да взема две средно големи книги. Отидох на бюрото на библиотекарката и тя ми направи картон. Каза, че книгите са много интересни и си заслужава да бъдат прочетени. Усмихнах се и излязох от стаята. Бе минал половин час от както бях влязла там, не бях усетила. Качих се отново на първия етаж и тъкмо се канех да изляза, когато го видях. Хари. Не се бяхме виждали от събота. Бе звънял над 50 пъти, но така и не му вдигнах. Не исках да говоря с него, знаех, че щом чуя гласа му веднага ще му простя, а не исках това. Сведох глава и минах покрай него и групичката му. Някой ми подвикна нещо, така и не чух какво, и в следващия момент бе на земята.

-Обиди я още веднъж и си мъртъв, ясно? - изсъска Хари.

Момчето кимна и бързо се изпари. Поклатих глава и тръгнах към изхода, когато Хари хвана ръката ми. Нежно обърна тялото ми към своето и ме приближи към себе си. Сложи ръцете ми зад врата си и обгърна кръста ми със своите.

-Знаеш, че сме в училище, нали? Всички ни зяпат. - предупредих го.

-Не ми пука. - прошепна той. - Искам всички да знаят, че си моя. Никой не може да те пипа.

-Не съм твоя! - отблъснах го.

Обърнах се и побегнах. Как смееше? Била съм негова, друг път. Прибрах се набързо и се качих в стаята си. Оставих чантата на пода и се проснах на леглото.  Зарових глава във възглавницата и извиках силно. Бях бясна. Не знаех точната причина, но бях доста ядосана. Станах от леглото и взех телефона от чантата си. Набрах номера на Найл.

-Найл?

-Да?

-Хайде да излезем. Имам нужда от разтоварване... Свободен ли си?

-След няколко минути съм у вас.

Усмихнах се. Нещата се нареждаха чудесно. С Найл щяхме да правим простотиите си цял ден и нямаше да мисля за къдрокоско. След няколко минути на вратата се звънна. Побегнах към долния етаж и срещнах Даниел в кухнята.