Love you anyways

9.

Найл ме изпрати до вкъщи. Прегърна ме и тръгна към тях. Отворих входната врата и чух викове. Оо, супер, Даниел и приятелчетата й бяха тук. Минах покрай стаята без да поглеждам. Знаех, че Хари няма да е там, никой освен Луи не го понасяше. Качих се в стаята си и легнах на леглото. Бях съсипана, но ме обземаше и гняв. Хари се държеше като петгодишен. Дори не ми даде шанс да му обясня, просто си тръгна. Кретен! Майната му, няма да се занимавам с него!

Станах от леглото и приготвих чантата си за утре. Нямах нищо за учене и реших да сляза долу. Може би щях да се поразходя, не знам. Не ми се стоеше в стаята. Когато минах покрай хола, Даниел ме извика при тях. Е, какво пък, не ги харесвах, но поне щях да спра да мисля за къдрокоско. Седнах в края на дивана.

-Е, какво ще правим? - попита Луи.

-Да гледаме филм? - предложи Зейн.

-Да, филм! - съгласи се една блондинка. Не я бях виждала преди.

-Лизи, какво искаш да гледаме? - попита ме Лиам с усмивка на лице.

-Хмм.. Здрач!

Обожавах този филм. Видях как всички се спогледаха и кимнаха. Изтичах до горния етаж и донесох първите три части. Лиам сложи диска в DVD-то и пусна филма. Всички се настанихме удобно и загледахме.

Вече бяхме изгледали първите две части от поредицата и нашите се прибраха. Приятелите на Даниел се изнизаха, а ние се заехме с почистването. Имаше пуканки и напитки навсякъде. Някой беше разлял сок по килима и трябваше аз да го чистя, докато Даниел се измъкна с оправданието, че ще мие чиниите. Е, с триста зора успях да махна петното от килима. Изметох всекидневната и излязох да хвърля боклука. След това се качих в стаята ми и взех телефона си. Имах над десет пропуснати повиквания от Хари. Аа, виж ти кой се сети за мен. Мислех да му се обадя, но се отказах. Исках да му обясня, а той не ме изслуша. Е, сега аз няма да го слушам. Да види колко е хубаво.

Изключих телефона си и отидох до малката библиотека в единия ъгъла на стаята. Разгледах книгите си и се спрях на "Петдесет нюанса сиво". Тази книга винаги ме караше да забравя за всичко и всички, а точно от това се нуждаех в момента. Настаних се удобно на леглото и зачетох.

Бяха минали цели четири часа. Навън вече бе тъмно. Изобщо не бях усетила кога са минали, сякаш преди половин час отворих книгата. Отбелязах си докъде съм стигнала и върнах книгата на мястото й. Слязох на долния етаж, където "семейството ми'' вечеряше.