Love you anyways

5.

Прибрах се и видях, че в кухнята свети. Чакали са ме.. Поех си дълбоко дъх и застанах на вратата на кухнята. На масата стояха майка ми, Даниел и баща й. Сведох глава и прехапах устната си. Надявах се да мине бързо и да се размина с малко синини. Чух как някой става от масата. Стъпките се приближаваха към мен. Не смеех да вдигна глава. Очаквах да е майка ми, да ми зашлеви няколко шамара, да си понеса конското и това щеше да е. Вдигнах глава, но останах крайно изненадана. Беше доведения ми баща. В очите му се четеше гняв. Той хвана брадичката ми и стовари юмрука си върху лицето ми. Главата ми се удари в бравата на вратата. Свлякох се на пода и започнах да плача. Болката бе непоносима. Той явно имаше намерение да ме бие още, но майка ми го спря. Каза, че било достатъчно. Изпрати ме в стаята ми и каза, че ако се повтори последиците ще са много по кошмарни. Едва чувах какво ми говори. Толкова много ме болеше. Качих се на горния етаж и се отправих към банята. Погледнах се в огледалото. Изглеждах по-ужасно от обикновено. Устната ми бе разцепена, а цицината на главата ми бе огромна. Измих лицето си и се върнах в стаята ми, така де, стаята ни с Даниел. Нямаше да свикна с това скоро. Тя вече си бе легнала. Преоблякох се набързо и легнах в леглото си. Трябваше да лежа на една страна, защото иначе ме болеше повече от раната.

-Съжалявам.. - прошепна Даниел.

-Защо просто не се разкараш? И ти и баща ти? - изсъсках.

Мразех ги. А от днес дори още повече. Внимателно се обърнах на другата страна и затворих очи. Бях толкова изморена от днешния ден, че веднага заспах. И отново зелените му очи ме преследваха. Не можех да се отърва от този поглед дори и в сънищата си.

Станах и погледнах часовника. Мамка му, закъснявах! Облякох се набързо, вързах косата си на небрежен кок, взех раницата си и слязох на долния етаж.

-Няма ли да закусиш? - попита ме майка ми.

-Закъснявам, мамо.

Дано да мине, дано да мине, дано да мине.. За мой късмет майка ми просто кимна и излетях от къщата. Бързах към училище, но оставаха едва две минути, нямаше начин да успея. Въпреки това поддържах бързото темпо и скоро бях в двора на училището. Звънеца би. Забързах още повече, дори тичах. Не след дълго бях пред класната стая. Натиснах дръжката и влязох. Извиних се на учителката и тя ми позволи да седна. Всички ме зяпаха. По дяволите, забравих за устната ми. Седнах на най-задния чин и пуснах косата си. Надявах се поне малко да скрие лицето ми. За нещастие обаче, ме изкараха на дъската. Хайде бе, едва втория ден и вече ще ме изпитват. Гледах цифрите на дъската и блокирах. Мразех математика.