Love you anyways

8.

Ами сега? Боже, какво щях да правя? Мисли, Елиза, мисли. Ух, нищо не ми хрумва!

-А-аз й направих смучката. - заекна Найл.

Погледнах го учудена. Той ми се усмихна и ми намигна. След това стана от масата, дойде до мен и сложи ръката си на раменете ми.

-С Елиза сме заедно. - усмихна се Найл.

Не знаех какво да правя и затова просто лепнах една усмивка на лицето си. Майка ми ни погледна преценяващо и след това се усмихна широко. Прегърна и двама ни. Какво по..?! Какво й става на тази жена днес? Да няма нещо в кафето й?

-Толкова се радвам за вас! - възкликна тя.

-Ами ние трябва да тръгваме за училище.. Чао, мамо!

С Найл взехме чантите си и бързо излязохме от къщата. Погледнах назад и видях как майка ми ни наблюдава през прозореца. Найл също забеляза и хвана ръката ми. Приближи се до мен и ме целуна по бузата. Усмихнахме се на майка ми и й помахахме за чао. Обърнахме се отново към улицата и усмивката ми замръзна. Какво правеше той тук? Искал е да отидем заедно на училище? Оплесках нещата. Лицето му бе безизразно, погледът му ме пронизваше, а ако кажеше нещо, съм сигурна, че тона му ще е смразяващ. Хари просто разклати главата си и с бързи крачки се отправи в посока обратна на тази, в която бе училището.

-Хари, почакай! - извиках.

Но бе твърде късно, вече го бях изгубила от погледа си. Защо, о, защо?! Ясно бе, че щеше да пропусне часовете. Дори не ми даде шанс да му обясня..

Сведох глава и с Найл се запътихме към училище. Не ме разпитваше, знаеше, че не ми се говори. Не спирах да мисля за Хари. Лицето му, когато ни видя с Найл, бе някак странно.. Смесица от тъга и гняв. Чувствах се ужасно, сякаш съм го предала. Вчера си бяхме прекарали толкова добре, той знаеше неща за мен, които не бях споделяла дори и с Найл, а и той ми бе споделил доста..

Стигнахме в училище и то точно навреме. Аз отидох в час, а Найл трябваше да отиде до канцеларията. Бяхме се разбрали да се чакаме след часовете.

Влязох в класната стая точно, когато звънеца би. Седнах на мястото си и както винаги сведох глава. Няколко мои съученички ме сочеха и се смееха. Не си бях направила труда дори да науча имената им. Не ми трябваха толкова груби хора за приятели. Учителката започна да говори нещо, но аз не слушах. Драсках в тетрадката си. Бях написала 'Хари' с двойни букви и заниманието ми през целия час бе да го оцветя старателно. Дори не усетих кога часа е свършил. Следващия ни беше физическо. Ужас, трябваше да се преоблека в женската съблекалня и то пред всички.. Ммнее, нямаше да стане. Изчаках ги да излязат и се преоблякох на спокойствие. "Униформата" бяха сива тениска с логото на училището и черни клинове, до коляното. Устройваше ме, макар да смятах, че клина е твърде впит. Отидох във фискултурния салон, където целия клас вече се бе строил. Господинът изглеждаше много строг. Наредих се бързо при останалите от класа и за щастие учителя не забеляза, че бях закъсняла. Представи се, говореше някакви глупости и ни накара да направим двадесет обиколки на салона. Да, нямаше да се разберем с него. Не обичах да тичам..