Love you anyways

33.

Усетих как Хари се опитва да стане от леглото. О, нямаше да стане! Дръпнах го обратно и той легна върху мен. Потърка носа си в моя и целуна устните ми.

-Добро утро и на теб, принцесо. - засмя се той.

-Къде отиваш?

-Никъде. - поклати глава той. - Хайде, заспивай.

-Не ми се спи. Хайде да закусим заедно. - изплезих му се.

-Не мога. - сведе глава той.

-Добре, вече наистина трябва да поговорим! Какво става, Хари? Какво криеш? Защо не искаш да знам?

-Защото искам да те запомня с усмивка, а не със сълзи на лице. - усмихна се криво той.

-Хари, плашиш ме. - изправих се рязко и той с мен. - Какво става, кажи ми!

Усетих как сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Хари ме придърпа в обятията си и целуна челото ми. Повтаряше, че всичко ще е наред, но знаех, че няма да е така. Нещо много сериозно бе станало и нямаше да се откажа, докато не ми каже какво е то.

-Кажи ми. - помолих го и избърсах сълзите си.

-Не.

-Защо? Плашиш ме.

-Принцесо, не искам да се плашиш. Искам да си силна, чу ли? Не трябва да плачеш за мен.

-Кажи ми всичко, Хари.

Той си пое дълбоко въздух и бавно издиша.

-Трябва да тръгвам. На масата в кухнята има едно писмо. Отвори го точно след час, става ли?

-Къде отиваш? - отново заплаках.

-Няма значение. Няма да се върна...

-К-какво?!

-Ще плачеш или ще ме целунеш за последно? - ядоса се той.

Седнах в скута му и целунах устните му грубо. Пръстите ми бяха заплетени в къдриците му. Отърквах тялото си в неговото. Той изстена срещу устните ми. Събори ме на леглото и прикова ръцете ми от двете страни на главата ми.

-Ще е много бързо. - прошепна той. - Готова ли си, принцесо?

Кимнах. Той влезе в мен и застина. Погледна ме в очите, усмихна се и целуна грубо устните ми. Тласъците му наистина бяха бързи и животински, но удоволствието, което ми доставяше бе неописуемо. Не можех да му се наситя. Усетих, че съм близо. Комбинацията от Хари, страстните му целувки по цялото ми тяло и мощните му тласъци бе невероятна! Усетих как той се изпразни в мен, което доведе до моя оргазъм.