Love you anyways

Епилог

Годините минаха така неусетно. Можете ли да повярвате, че съм на цели 22? Доста неща се бяха променили. С Шон нещата наистина потръгнаха. До такава степен, че щяхме да се женим. И не кога да е, а утре. Представяте ли си?

С Шон бяхме наистина щастливи, но не бяхме спали заедно. Всичките тези години бяхме заедно, но не ме бе докоснал. Не му позволявах. Не бях преодоляла Хари в това отношение. Все още не.

С Шон стояхме прегърнати на дивана и гледахме телевизия. Бях щастлива. Коя булка не е щастлива преди сватбата си? Приятелите ни предложиха да има ергенско и моминско парти, но отказахме. Аз отказах.

-Хей, за какво мислиш? - попита ме той.

-За нищо. - поклатих глава.

Изумително беше, че за всичките тези години все още не бе разбрал кога лъжа. Истината бе, че си мислех за Хари. Винаги съм си мислела, че един ден на него ще кажа 'да'. Ще имаме бурна първа брачна нощ, ще имаме три или четири деца, които той ще обича безусловно.

Не! Не беше редно да мисля за това ден преди сватбата ми с Шон!

-Нещо те тревожи. Кажи ми. - целуна челото ми Шон.

-Просто съм притеснена за утре. - усмихнах се криво.

-Всичко ще е наред, принцесо.

Принцесо? Той да не би да ме нарече принцесо?

-Как ме нарече? - попитах останала без дъх.

Изведнъж той се сети какво имах в предвид. Побърза да се извини, но го спрях. Станах от дивана и отидох в стаята си. Взех нещото, което ми трябваше и излязох от къщата. Шон се опита да ме спре, но не успя. Игнорирах виковете му и се запътих към гробищата.

Да, все още живеехме в Чешир. Шон бе предложил да се преместим след сватбата, но не му бях дала ясен отговор. Истината бе, че не исках да загубя единствената си връзка с Хари, макар да мисля, че това вече бе станало. След годежа ми вече не чувствах Хари. Ходех на гроба му почти всеки ден, но нищо. Бе изчезнал.

Седнах на обичайното ми място и отново опрях глава в мраморната плоча. Не знаех какво да чувствам. Обичах Шон, но напоследък мислех повече за Хари отколкото за годеника си. Мислех, че съм го забравила, но явно не бе така. Представях си, че всички неща, които правя с Шон ги правя с Хари. Представях си, че Хари ме докосва, че Хари ме целува... Шон не го заслужаваше! Чувствах се като лъжкиня. Лъгала съм го всичките тези години, а го осъзнах чак сега, когато ме нарече 'принцесо'.