Love you anyways

34.

Полицаите взеха тялото на Хари и го отведоха. Попитаха дали имам нужда от нещо, но аз отказах. Предложиха ми да се срещна с психолог, но отново отказах. Никой не можеше да ми помогне в момента. Попитах ги дали може да си ходя вече и единият от тях кимна. Бях им описала всичко, но не им казах за писмото. Щяха да искат да го вземат, а аз не го давах. Нямаше да се разделя с него. Последното ми нещо от моя любим.

Тръгнах към дома на семейство Стайлс. Опитах се да си придам по-сериозен вид, защото трябваше да обясня на Ан какво точно е станало. Полицаите й се бяха обадили и сигурно се бе поболяла от мъка. Горката Ан.

Скоро стигнах. Направо влязох в къщата, вече я чувствах като мой дом. Влязох в кухнята и заварих Ан да плаче. Отидох до нея и я прегърнах. Беше съсипана. Момчето й си беше отишло. Почувствах се ужасно. Той бе оставил писмо на мен, а на нея не.

-Той е на по-добро място. - усмихнах се и я прегърнах по-силно.

Сама усетих, че думите, който изрекох звучаха фалшиво. Сама не си вярвах, а очаквах Ан да ми повярва.

Стояхме в кухнята доста време. Погледнах часовника и установих, че са минали цели три часа. Не бяхме казали и думичка. И двете бяхме много тъжни. Реших да взема нещата в свой ръце. Хари ме бе помолил да се грижа за майка му и смятах точно това да направя.

-Той ми остави писмо. - продумах.

-Какво пише в него?

-Помоли ме да се грижа за теб. - усмихнах се.

-Моят Хари. - усмихна се тя. - Винаги мисли за мен.

-Той те обича, Ан. Винаги ще е с нас. - хванах ръката й.

-Къде е тялото му? - попита тя.

-Полицията го взе. Може да има днк на онези...

-Кога ще можем да си го вземем?

-Утре по обед.

-Добре.

Отново настъпи неловка тишина. Сетих се нещо. Къде изобщо щях да спя? Не можех да остана тук, не и когато Хари го няма. Беше ми неудобно.

-Ан, не мислиш ли, че ще е по-добре да си лягаш? - усмихнах й се.

-Права си, миличка. Ти ще си лягаш ли? Предполагам ще останеш в неговата стая. - усмихна се топло тя.

-Да остана тук?

-Разбира се! Няма да ти позволя да отидеш при онези хора, Хари не би го искал. Аз не съм си у дома често, но...