19.

236 12 0
                                    

С Хари лежахме прегърнати с часове. Беше ми толкова приятно. Обърнах се с лице към него и се вгледах в лицето му. Как можеше да е толкова перфектен? Къдравата коса, зелените очи, розовите устни, белите зъби, чаровните трапчинки...  Момчето мечта! Как можеше това същество да лежи в леглото с мен? Не можех да повярвам. Аз бях толкова обикновена, а той толкова специален. Все още не ми се вярваше, че наистина е моето момче.

-Трябва да се прибирам. – измрънках.

Понечих да стана от леглото, но Хари не ми позволи. Прехвърли единия си крак над кръста ми и ме стисна здраво.
-Никъде няма да ходиш. Днес ще си моя заложница! – засмя се той.

-Хари, три следобед е. Нашите ще се чудят къде съм.

-Найл ще ни прикрие.

-Найл не може да ни прикрива повече. Хайде, пусни ме.

-Не! Ти си моя!

-Да, твоя съм, но трябва да си ходя. – засмях се.

-Ама аз не искам. – измрънка той.

Измъкнах се от хватката му и го погледнах. Устните му бяха нацупени, а очите широко отворени. Изглеждаше като петгодишен, който е останал без играчката си. Ухилих му се и взех дънките си от пода. Облякох ги и взех сутиена си. Обърнах се с гръб към Хари и тъкмо се канех да сваля тениската му, когато усетих, че е зад мен. Обгърна тялото ми с ръцете си и опря брадичката си на рамото ми.

-Искам да ги видя. – прошепна той.

-Не! – веднага изкрещях.

-Моля те. – продължи със спокоен тон той. – Много искам да ги видя. Само тях не съм виждал.

-Срам ме е... – сведох глава.

-Хайде, моля те. – прошепна с вълшебния си глас.

-Хари, не! Моля те, не искам.

Отдръпнах се от него и прикрих бюста си. Чувствах се гузно, но не исках да вижда гърдите ми. Не, че им имаше нещо, напротив, те бяха едно от малкото неща, които харесвах в тялото си, но просто ме беше срам да му ги покажа. Пък и това бе шанс да видя дали наистина има чувства към мен или отново се опитва да ме вкара в леглото.

Хари въздъхна и дойде до мен. Целуна челото ми и излезе от стаята. Преоблякох се набързо, взех нещата си и излязох. Не знаех къде е Хари. Запътих се към входната врата, когато чух гласа му.

Love you anyways Where stories live. Discover now