The Truth About Me

И как беше?

- Прекарах си добре. Благодаря ти!- казах аз и слязох от колата. Итън също слезе и дойде до мен.

- Може и по-добре!-отвърна той и се приближи към мен.

- Така ли? Как?- огвърнах аз и скъсих още повече растоянието помежду ни.

Итън се приближи и ме целуна. Бавна и мимолетна целувка. След което постави още една ,но този път по-задълбочена и нежна. След това се отдръпна.

- За сега толкова.-каза той и се усмихна половинчато.

- Лека нощ, Итън.- отвърнах аз и отвърнах на усмивката му.

- Лека, Лара.- отвърна той и се качи в колата, а аз влязох в къщата.
Затворих вратата ,облегнах се на нея и докоснах устните си. Въздъхнах силно и се усмихнах.
Какво ми ставаше? Боже мой, та аз туко що го целунах!

- Лара, ти ли си?- гласът на леля ме изкара от мислите ми.

- Да, лельо.- казах аз и отидох в хола.

Леля седеше на дивана и гледаше телевизия. Погледна ме и се усмихна.

- Как мина срещата?- попита тя.

- Мина чудесно. Никога преди не съм имала подобна среща. И никога преди не съм се чувствала така. Не мога да го опиша. Все едно не се познанаме едва от ден, а от години.- признах и. Наистина бе така. Имах чувството ,че го познавам от преди. Може би в някой мой минал живот сме се познавали.

Почти се засмях при мисълта, която премина през ума ми. В някой минал живот? Сигурно леля ми е натрапила това. Тя вярва в такива неща. А аз не.

- Значи го харесваш?- попита избавяйки ме от мислите ми, отново.

- Да. Харесвам го!

- Радвам се за теб.

- Но има един проблем...-заговорих.-Той е вампир.- изтрелях.

- Вампир! Да не си си изгубила ума. Вампир? Лара мислех ,че си по-умна. Не може да вярваш на вампири. Те са опасни!- гласът и се извиси и тя скочи от дивана като опарена.

- Да, лельо знам. Но този ми се вижда някак си различен. А и ми спаси живота. Не мога да пренебрегна това. Виж, изморена съм. Може ли да поговорим утре?-попитах аз и тя кимна едва ,едва.

- Не сме приключили с този разговор!-отвърна ми тя.
Целунах я по бузата и се заискачвах по стълбите. Влязох в стаята си и се преоблякох след което си легнах.