The Truth About Me

Тогава защо си тук?

Паркирах колата пред вкъщи и влязох вътре. Закачих си палтото на закачалката и си събух токчетата. След което заключих вратата добре и отидох в хола. Там заварих леля да спи на дивана. Завих я с одеало и я целунах по челото.
След това проверих дали всеки прозорец е добре затворен и се качих в стаята си. Съблякох роклята и си облякох нощница , след което легнах в леглото си и сънят ме унесе.

На сутринта стана и се оправих, след което отидох на работа.
През дневното дежурство нямаше толкова работа ,както през нощното и денят мина сравнително добре. Като изключим махмурлука на Ани и Кейт.

- Колко изпихте снощи?- попитах ги аз ,сядайки в стаята за почивка.

- Дори не помня.

- Изпусна много. Защо си тръгна толкова рано?- попита Ани.

- Не питайте!Ако знаете какво ми се случи?

- Какво?- попита Кейтлин.

- Снощи докато танцувах един пият мъж започна да ме закача. Затова си тръгнах. Когато стигнах до колата си той ме нападна и ако не ми се бяха притекали на помощ , кой знае какво щеше да стане с мен?- казах аз.

- Боже мой! Това е ужасно!

- Но, защо не ни каза?- попита Кейт.

- Не знам. Просто не исках да ви развалям вечерта. А и това не е всичко. Мъжът който ме спаси беше вампир. И беше най-хубавият мъж ,който съм виждала.

- Оо, да не би да долавям интерес?

- Може би.

- Харесваш го!- каза Кейт.

- Той ми спаси живота! А и е вампир.

- Е и? И какво като е вампир?

- Не знам. Просто не съм сигурна ,че до излизаш с вампир е най-удачно. А и едва ли ще го видя пак.

- Добре както кажеш.- отвърна Кейт. Пейджъра ми извъня.

- Трябва да тръгвам.- казах и се отправих към пациента ,който се нуждаеше от мен.

~ В края на смяната ~

Тъкмо излизах от болницата ,когато забелязах на отсрещната улица вампирът от снощи.
Какво правеше тук?
Тръгнах към колата си ,правейки се ,че не го виждам.
Усетих присъствието му зад мен ,но не се обърнах.

- Ти да не би да ме следиш?- попитах вместо това и отключих колата си.

- Исках да се уверя ,че си добре.-отвърна отново с плътния си глас.