The Truth About Me

Добре,печелиш!

Пет минути по-късно пътувах към клуба на Итън. Ани ми бе напомнила ,че трябва да търся щастието си и мислех да направя точно това. А ако то не беше с Итън, тогава щях да продължа да търся. Но нямаше как да разбера ако не опитам нали? Минах по вече познатия път и след малко повече от половин час вече виждах очертанията на клуба в далечината. Когато стигнах паркирах на паркинга и излязох от колата. Итън чакаше облегнат на стената на клуба. Бе облечен в обичайните за него дрехи. Черна риза , тъмносини джинси и черни мокасини. Когато ме видя той се усмихна и тръгна към мен.

- Здравей!-поздрави ме той.

- Здравей!

- За какво искаше да говорим?-попита ме той с нотки на притеснение в гласа си.

- Може ли да отидем някъде насаме? Не искам да говоря за това на паркинга пред клуба ти.- казах му и той кимна.

- Можем да отидем в кабинета ми.- предложи той и прокара ръка през косата си.

- Би било добре.- съгласих се и го последвах. Когато влязохме в кабинето му той ми предложи да седна ,но аз отказах.

- По сериозното ти изражение съдя, че не си дошла ,за да благодариш за цветята.- каза той ,опитвайки се да разчупи леда настанил се между нас.

- Ти беше прав. Наистина не мислех това, което ти казах .Бях ядосана заради това, което направи.

- Знам и не те виня.- отвърна.

- Знаеш ли, напоследък бях много объркана. Бях посредата на път разделящ се на две и не знаех, в коя посока да поема. Но най-накрая избрах посока и се надявам тя да бъде правилната.

- Какво се опитваш да кажеш?-попита ме Итън и видимо се напрегна.

- Наистина искам нещата между нас. Но ако ще си с мен искам да знам всичко за теб и за опасностите ,на които се подлагам. И искам да ми обещаеш, че семейството и приятелите ми ще бъдат в безопасност.-казах решително и го погледнах в очите. Той скъси разтоянието между нас, така че сега ни делеше около ръка разтояние.

- Какво искаш да знаеш ,Лара?-попита ме и се взря в очите.

- Като заначало какво си направил на Раян ,че те изкарва такова чудовище?

- Беше няколко години след като ни преобразиха. Раян замина да обикаля из света, а аз останах при майка ни. Когато се върна след година с него имаше и жена. Казваше се Анастасия.- каза той неоткъсвайки очи от моите.- Още в първия момент , в който я зърнах се влюбих в нея. Тя беше най-красивата жена, която бях виждал някога. Двамата с Раян се ожениха. Но това не ме спря ,в опитите ми да я спечеля,а трябваше. В последствие разбрах, че и тя отвръща на чувствата ми. Решихме да избягаме ,но не успяхме защото тя умря. Това е причината поради, която брат ми ме ненавижда. Това е и причината да се навърта около теб. Иска да зная, че ако поиска може да ми причини същото, което аз причиних на него.