The Truth About Me

Ще ме оставиш ли на мира?

Денят мина неусетно и нормално... като изключим присъствието на Раян. Преди пет минути беше приключила смяната ми и сега се намирах в съблекалнята, преобличайки се. Всички говореха за новия ни шеф. Чувах какви ли не неща по негов адрес. Колко бил секси, богат, имал тяло на гръцки бог и други подобни глупости. Но май никой не се интересуваше от факта ,че той е вампир. И защо да го правят? Половината персонал и пациенти не са хора. Тъкмо се бях облякла и събирах нещата си, когато Ани спря пред мен.

- Здравей! Днес беше много натоварено, дори не успяхме да де видим.-каза тя.

- Така е.-съгласих се с нея.

- Видя ли новият шеф? Всички за него говорят.

- Не само ,че го видях ,но и за жалост имах честа да говоря с него.- отвърнах без настроение.

- Защо? Толкова ли е неприятен?-попита с неприкрит интерес. Аз въздъхнах.

- Новият ни шеф е Раян. Брата на Итън.- казах и очите и се разшириха от изненада.

- Стига бе... скъса с единия, а другия се появи. Какваси късметлийка си само. Какво ще правиш?-коментира тя. Аз само я погледнах и казах:

- Ще го търпя, нямам друг избор. Нямам намерение да си изгубя работата заради който и да е от тях.

- Успех тогава.-пожела ми тя. Аз преметнах чантата през рамото си.

- Аз ще тръгвам. Ще се видим утре.- казах и и се сбогувахме.

Излязох от съблекалните и се отправих към изхода на болницата. Тъкмо излизах ,когато видях същата кола от днес паркирана близо до входа. За жалост не можех добре да видя кой е вътре, но различих фигурите на двама мъже. Не можеше да има толкова съвпадения, просто не можеше. Направих се ,че търся нещо в чантата си и, че явно съм го забравила вътре. Обърнах се светкавично влизайки отново в болницата и налетях право на Раян.

- Извинявай!-измърморих и се опитах да го подмина ,но той ме спря.

- Добре ли си?-попита ме ,оглеждайки ме отгоре до долу.  Той беше вампир. Можеше да подуши прокрадващия се у мен страх.

- Да. Забравих нещо.-отвърнах и понечих да продължа напред ,но той ме спря,хващайки ръката ми.

- Лъжеш!-отвърна раздразнено той. Аз отскубнах ръката си от него.

- И какво ако е така? Животът ми и това, което се случва с мен не ти влизат в работата.-скастрих го и се обърнах излизайки от болницата. Глупав ход. Но не можех и нямаше да позволя на този задник да ми се качи на главата. Тъкмо помислих, че разговара ни е приключил ,когато той ме настигна и ме хвана за ръката, отново.