The Truth About Me

Къде отиваме?

Той отвърна на целувката ми придърпвайки ме към себе си и прошепна срещу устните ми:

- Благодаря! Благодаря ти, че дори след всичко ти избираш да останеш при мен.

- Не е нужно да ми благодариш.- отвърнах му.

- Напротив! Ти си всичко за мен. Не знам какво ще правя ако те изгубя.-каза ми и погали бузата ми. Аз се усмихнах. Не знам какво щеше да ми поднесе бъдещето. Не знам до къде ще ме отведе това с Итън, но знам, че искам да бъда с него.  Не ме интересуват враговете или миналото му. Интересува ме само бъдещето. - Какво ще кажеш да вечеряме?-каза той.

- Добре. Къде ще отидем?-попитах.

- Изненада.-отвърна и ме хвана за ръката повеждайки ме през вратата. Аз се засмях.

- Каква изненада? Кажи ми!-попитах развълнувано.

- Ако ти кажа няма да е изненада.- отвърна той.

- Моля те!-замолих се като малко дете. Той се засмя и поклати глава. Излязохме от клуба и се качихме в колата му. Запали двигателя и потеглихме, но изпуснахме отбивката за града и продължихме по пътя. След няколко метра от двете страни на пътя започнаха да се показват дървете все по-начесто и по-начесто. Итън отби и мина по-един черен път водещ навътре в гората.

- Къде отинаме?-попитах го озадачена.

- Търпение.- отвърна той и се усмихна гледайки пътя. След около час стигнахме в края на пътя и той спря колата изключвайки двигателя. Слезе от колата и аз последвах примера му, след това отиде до багажника и извади плетена кошица от там. Той дойде до мен и хвана ръката ми, повеждайки ме сред дърветата. Намирахме се в сърцевината на гората и около нас нямаше нищо освен дървета и може би диви животни. Огледах се наоколо. Явно усетил притеснението ми, Итън спря и се обърна към мен. 

- Спокойно! В пълна безепаност сме.- успокои ме и продължихме напред.

След десетина минути дърветата започнаха да намаляват и разтоянието между тях бе все по-нарядко, докато напълно не изчезнаха разкривайки пред хоризонта малко езерце с кристално чиста вод, а на стотина метра от него имаше едноетажна дървена къща. Небето бе ясно и отражението му се отразяваше във водата. Беше много красиво.

- Харесва ли ти?-попита Итън.

- Много.Какво е това място?- отвърнах.