The Truth About Me

Какво?

Когато излязох от банята Раян крастосваше из хола си и говореше по телефона. Щом ме видя затвори телефона и ме погледна.

- Това се нещата ти от колата.- каза и кимна към торбата, лежаща на дивана. Аз отидох и отворих торбата. Вътре бяха дрехите ми за болницата, чантата и разни други неща. Бръкнах в чантата и взех телефона си включвайки го. Имах 15 пропуснати обаждания от леля и нито едно от Итън.

- Въобще не се очудвам.-подхвърли зад мен Раян.

- Може ли да тръгваме?-попитах заядливо.

- Ама разбира се!-възкликна той и ме подкани да вървя.

Излязохме от апартамента му и се качихме в колата му, след което той ме закара в къщи.

- Хората ми ще дежурят и ще ви пазят постоянно. В безопасност сте. И ако не искаш леля ти да разбере, по-добре си оправи походката, защото куцаш.- каза студено той ,какъвто всъщност е.

- Добре. -казах и слязох от колата, отправяйки се към къщата. Отключих вратата и бях посрещната от леля ми насочила пушка срещу мен.

- Какво по дяволите? Лельо, свали това нещо!-извиках. Тя изпесна дъха си и свали пушката. Остави я на пода и ме прегърна.

- Толкова се притесних за теб! За Бога ,Лара защо не си вдигаш телефона?

- Съжалявам, батерията ми падна. - излъгах я аз. Тя се отръпна от мен и ме огледа от горе до долу и кимна. Добре, че беше тъмно, че да не заподозре нещо.

- Ти как си? Пи ли си хапчетата? И от кога имаме пушка?-попитах сменяйки темата.

- Добре съм , пих ги и беше на баща ти. - отвърна тя.

- Добре. Хайде отивай да лягаш. Взимам си душ и аз също си лягам. - отвърнах и тя кимна, след което взе пушката и се отправи към стаята си, а аз към моята. Влязох в стаята си и съблякох дрехите си, след което се отпръвих към банята. Пуснах водата на душа и влязох под горещата струя, оставяйки я да отмие мръсотията и кръвта от мен. Чувствах се ужасно. Бях все още замаяна от онова, което Девън ми инжектира ,за да изгубя съзнание, цялото ми тяло ме болеше, заради това, че седях вързана с часове ,но най-много ме болеше сърцето. Итън дори не благоволи да ми звънне. Дори не се е притеснил. Наговори ми как не трябва да вярвам на Раян, че той е опасен и зъл и ,че ще ме нарани. Но този опасен и зъл човек ме спаси тази вечер заразлика от него. Спрях водата и увих хавлия около тялото си. Отидох до огледалото и погледнах изражението си. Изглеждах меко казано ужасно. Имах тъмни кръгове под очите си, а лицето ми беше изпито и бледо. Въздъхнах и се върнах в стаята си. Облякох си пижамата и изсуших косата си. Легнах в леглото и изгасих лампата. Бях много изморена.

Изведнъж телефонът ми започна да вибрира до мен. Взех го и погледнах кой е. Беше Итън. Отхвърлих го и легнах отново. След около две минути имаше още едно обаждане, после трето и четвърто. Получих есемеси, но не отговорих и на тях. На петото позвъняване се ядосах и вдигнах.

- Какво?-извиках ядосано.

- Защо не си вдигаш телефона?- гневно каза той.

- Значи сега се сети за мен? Така ли?- попитах саркастично.

- Знам. Съжалявам! Имало е бой в клуба и полицията е дошла. Трябваше да се оправя с това. А ти трябваше да ми звъннеш ,когато се прибереш.

- Току що се прибрах.- отвърнах.

- Как така? Къде си била?-попита той объркано.

- Къде съм била ли? Да видим... Бях отвлечена на път за вкъщи от твоите врагове. И бях спасена от брат ти Раян. Ако не беше той кой знае, какво щеше да стане с мен.-отвърнах ядосано.

- Раян те е спасил?

- Да той ме спаси ,не ти.Но май само това те вълнува от случилото се.

- Това не е вярно! Добре ли си? Кои бяха вампирите.

- Това няма значение. Знаеш ли, казах ти ,че не ме интересува миналото ти и враговете ти. Но сгреших. Чух и осъзнах неща за теб, които ми е трудно да приема. И най-важното ,което осъзнах, е че ако бъда с теб постоянно аз и хората, които обичам ще са в опасност. Аз не искам това. Но не искам и да бъда далеч от теб, защото наистина имам чувства към теб. Не искам да се виждаме известно време. Просто искам да остана сама и да помисля. Това е.- казах и една сълза се стече по бузата ми.

- Думите ти ме нараниха, но те са вярни. Трябваше да бъда там за теб. Трябваше да те защитя. Щом това искаш, ще уважа решението ти. Просто искам ти да си добре. Лека нощ, Лара.- отвърна ми с печален глас и затвори телефона. Аз се отпуснах върху възглавницата и заплаках...