The Truth About Me

Какво знаеш всъщност за него, Лара?

- Тръгвай!-заповяда ми и аз ,макар и да не исках ,направих точно това, което ми каза. Побягнах към единствения възможен изход. Не след дълго видях стълбите водещи нагоре. Изкачих ги и се озовах насред гората. Не бях в гробище. Значи вероятно мястото ,където ме държаха е някаква семейна гробница или нещо подобно. Продължих да бягам сред дърветата без да знам накъде отивам. В главата ми бе пълна каша в момента. Какво правеше Раян тук? И какво означаваха думите на Нора? Щеще ли Раян да се справи и с двамата?

Трябваше да спра и да си почина, заради ранения ми крак. Дори и раните да не бяха дълбоки, губех много кръв и кракът ужасно ме болеше. Въздухът ми не ми стигаше ,но трябваше да продължа да се движа. Макар и бавно трябваше да се отдалеча възможно най-много и да намеря магистралата или нещо ,или някой който може да ми помогне. Не можех да разчитам на Раян да ме спаси. Не знаех дали мога да му имам доверие. Може би всичко това е някакъв театър ,който разиграват пред мен.Можех да разчитам само на себе си. След десетина минути спрях да вървя подпирайки се на едно дърво. По дяволите ,ако се измъкна от това ще започна активно да спортувам.

Пукотът на съчки ме накара да се обърна и да погледна назад. Страх се прокрадна в съзнанието ми и го превзе.Но зад мен нямаше никой. Най-вероятно е било някакво животно. Изпуснах дъха си ,успокоявайки се . Обърнах се напред ,за да продължа да вървя и се сблъсках лице в лице с него. Подскочих назад ,стряскайки се.

- Аз съм Лара!-отвърна раздразнено Раян.

- Как ме откри? И от къде знаеш името ми?-попитах.

- Следвах миризмата на кръвта ти. -отвърна просто той.- Ранена си.

- Ти също. - казах и погледнах към окървавената му и раздрана тениска.

- Повечето кръв не е моя, а и аз се лекувам заразлика от теб. Дай да видя!-каза и тръгна към мен ,но аз се отдръпнах настрани.

- Не се приближавай! Откъде да знам, че мога да ти вярвам? И какво беше всичко това? Кои бяха те?

- Спасих ти живота. Не мислиш ли, че заслужавам поне доверието ти?

- Не съм много сигурна.- отвърнах. Отговора ми видимо го ядоса. Със светкавична бързина той ме хвана и ме придърпа към него, оглеждайки ме.

- Пусни ме!-започнах да се противя.

- Стой мирно. Знам какво правя.- отвърна.