The Truth About Me

Ти не си Итън!

Събудих се от звънящия ми телефон. Протегнах се към нощното шкафче и го взех. Натиснах зелената слушалка без да си направя труда да видя кой е.

- Ало?-попитах сънено.

- Най-накрая вдигна! Звъняхти поне 20 пъти. Защо не вдигаш? Помислих, че нещо е станало.- каза Итън.

- Не съм видяла. 

-  Добре ли си? Не звучиш добре.-попита притеснено.

- Не е за по телефона.-отвърнах.

- Пред вас съм.-каза и аз станах и отидох до прозореца. Погледнах надолу и видях колата му.Той се бе облегнал на нея и погледна нагоре към мен.

- Слизам след малко.-казах и затворих телефона. Влязох в банята и си измих лицето и зъбите, а след това облякох дънки и потник и излязох отвън. Итън все още стоеше облегнат на колата си. Аз отидох при него и той ме прегърна, а след това ме погледна и каза:

- Какво става?

- Леля не е добре.Оказа се, че има рак на белите дробове.-казах.
Итън поклати глава и ме прегърна отново.

- Толкова съжалявам! Ако мога да помогна с нещо...

- Не можеш. Никой не може.-отвърнах.

- Всичко ще се оправи.-каза опитвайки се да ме успокои.

- Не няма. А най-лошото е, че отказва да се лекува. И напълно я разбирам. Но не мога да я изгубя, Итън. Тя е всико ,което имам.-казах и една сълза се спусна по бузата ми .
Той се протегна и я избърса.

- Ако това е желанието и трябва да го уважиш. В началото ще е трудно, но след време ще ти е по-лесно. Ще преминем през това заедно!

- Благодаря ти, че си до мен!-казах.

- Винаги ще съм до теб.-отвърна той и сля устните ни в нежна целувка.

~ Две седмици по-късно ~

Изминаха две седмици. През това време леля се влошаваше малко по-малко ,а Итън не спираше да ме подкрепя и да бъде до мен и мисля, че започвах да се влюбвам в него. И не спирах да сънувам онези странни сънища за лорд Темпълтън и негова възлюбена ,и орденът ,който създадоха. Сънувах как се събират отново и говорят за настаналите проблеми и как се сражават с враговете си. Странно нали? Но най-странното е, че имам чувството, че и преди съм сънувала тези неща.

В момента пътувах към клуба му, защото имахме уговорка с Итън. 
Паркирах колата си на паркинга и се отправих към входа. Влязох вътре без проблем и тъкмо щях да звънна на Итън ,за да му кажа ,че съм пристигнала, когато го видях на бара. Беше едва 17:30 и клубът още не беше отворен, но за сметка на това персоналът беше във вихъра си подготвяйки се за нощта. Слязох по стълбите и отидох при него.