The Truth About Me

Как е възможно това?

Събудих се към 10:30 сутринта. Днес беше почивният ми ден и имах куп задачи. Станах от леглото , взех си душ и се облякох. След случилото се вчера ми трябва нова  кола и днес щях да си купя.  Добрата страна на случилото се - колата ми беше за смяна. После щях да се видя с Кейтлин и Ани ,щях да прегледам случая на леля и да видя дали има някакво развитие.

Слязох долу и с леля закусихме, след което излязох отвън. Тъкмо щях да си поръчам такси, когато черен мерцедес спря пред мен. Предното стъкло се смъкна ,разкривайки шофьора на колата.

- Джак? Какво правиш тук?-попитах вампира.

- Чух за случилото се и днес аз ще бъда твоят шофьор.- отвърна и ми се усмихна, показвайки невероятно белите си зъби.

- Благодаря, но ще откажа.- отвърнах любезно.

- Да не мислиш, че искам цял ден да си играя на шофьорче. Имам си много по-важни неща от това да те карам напред назад, но дължа услуга на Раян.

- Чакай, Раян те изпраща?

- Да и това да си остане между нас ,защото ако Итън разбере ще ме убие.- отвърна.

- Спокойно. С него един вид скъсахме...- отвърнах.

- Защо ли това не ме учудва?-отвърна иронично.- Влизай или мислиш да висим тук цял ден.- подкани ме и аз заобиколих, сядайки на седалката до тази на шофьора.

- Накъде?

- Към автокъщата. Ще си взема нова кола, след което ще може свободно да си тръгнеш и да зарежеш цялото това нещо с шофьора.- отвърнах.

- Харесвам те, знаеш ли?- отбеляза той и аз се засмях. Той запали двигателя и потегли.

- Значи Раян? Не знаех, че се познавате. -казах.

- Аз също не знаех, че си се запознала с него ,но я виж ти. Запознах се с Раян и Итън едновременно. От тогава съм близък и с двамата въпреки случилото се между тях.

- Какво е станало между тях?-попитах.

- Това е история ,която не аз ще ти разкажа, а някои от тях, ако въобще се стигне до там.-отвърна.

- Наисти съм объркана. И двамата се плюят един друг и ми казват да не вярвам на другия. На кой да вярвам?

- Честно ли? На нито един от двамата. Най-добре ще е да излезеш от това, докато не е станало твърде късно. Останеш ли ще затънеш и ще пострадаш.