The Truth About Me

Защото се влюбих в теб!

Събудих се и осъзнах ,че съм в нечии прегръдки. Обърнах се с лице към въпросния човек и видях Итън. Той отвори сънено очи и ми се усмихна.

- Дори не съм те усетила!-казах му.

- Спеше дълбоко. Добре ли си?-попита ме и докосна превръзката на врата ми.

- Да. Нора...

- Раян ми разказа всички. Съжалявам ,че не бях там за теб.- каза и погали бузата ми.

- Знаехме с какво се захващаме и какви са рисковете. Раян ме спаси.Можеше и да е по-зле. -отвърнах му.

- Знам. И въпреки ,че съм му благодарен ,не ми харесва ,че той те е спасил.-призна ми и аз въздъхнах.

- Моля те ,нека не подхващаме тази тема отново. И без това още съм ти ядосана, че скри толкова важни неща от мен. Трябва да намерите начин да оправите взаимоотношенията си и това трябва да стане не защото аз ви притискам , а защото вие искате. -казах раздразнително.

- Добре. 

- Какво стана с Девън?-попитах.

- Изпуснах го. Хората ни още го търсят ,но копелето знае как да прикрива следите си.

- Е, щом разере, че Нора е мъртва ще се появи.- отвърнах.

- И точно това ме притеснява. Щом разбере няма да има нищо,което да го спира. Ще иска да си отмъсти.

- Тогава ще бъдем подготвени. И следващия път ще го спрем. А какво стана с Джак? Нали се предполагаше, че той ще я разсейва?-отвърнах и станах от леглото. 

- Кучката му щупила врата.Къде отиваш? Още е много рано.- попита Итън и ме спря, хващайки ръката ми.

- Трябва да говоря с Кейтлин, да се прибера до вкъщи ,за да се преоблека и да отида на работа. -отвърнах и се запътих към банята.

- Сигурна ли си, че не искаш да си вземеш почивен ден? Имахме тежка нощ.

- При лекарите нещата не стават така.- обясних му и влязох в банята, затваряйки вратата. Взех си душ и прегледах раната на врата ми. Беше се подула и посиняла.Няма шанс леля да не я види. По дяволите! След като Итън също взе душ ,слязохме заедно на закуска при останалите. Слязохме по главното стълбище,онова което водеше до залата ,в която си състоя бала снощи. Минахме през него и през още няколко коридора и влязохме в трапезарията. Заразлика от останалите стаи на първия етаж, трапезарията изглеждаше по-уютна. Стаята не бе много голяма. По средата имаше дървена маса ,побираща около петнайсетина човека. Стените бяха окичени с всякакви картини, но те в никакъв случай не придаваха натрюфен вид. Но това, което най-много ме смути и обърка бе, че вече съм била в тази стая. Това бе стаята от първия ми сън за Темпълтън. Изглеждаше точно по същия начин. Това вече започва да става сериозно. Не е само плод на въображението ми. Опасенията ми се потвърждаваха. Аз сънувах минали моменти от историята. Възможно ли е да не съм човек? Възможно ли е да има нещо свръхестествено в мен? Съществата живеят, работят ,общуват и създават поколения с нас. Аз самата имам гадже вампир и много познати, които не са хора. Възможно ли е някой от прародителите ми да е смесил гените си с тези на някое същество?