The Truth About Me

Истината боли ,нали?

- Чакай малко! Той ти каза, че те обича?- попита Кейт по телефона.

- Да. –отвърнах и и се настаних на леглото, намествайки телефона до ухото си.

- Кога? Вие почти не се виждате.

- Преди две седмици, когато отивахме на работа.- отвърнах.

- Моля? Защо не ми каза?Значи заради това го избягваш.

- В тази каша си заради мен. Оставаше и с това да те натоваря.

- Лара, ти си ми най-добрата приятелка, ако не кажеш на мен ,на кой друг. А и честно казано подозирах, че има чувства към теб. Само като видиш начина по-който те гледа му става ясно на човек.

- Наистина ли е било толкова очевидно?-попитах я.

- Да. Какво ще правиш сега ?

- Не знам.Както и да е. Да не говорим за това. Добре ли се отнасят с теб?-попитах я.

- Да. Маделийн е много мила , а с Раян се сприятелихме доста. Утре ще дойда на робота.-отвърна.

- Това е добре. Радвам се за теб.

- Как е леля ти?-попита ме плахо. Въпросът и ме накара да затворя очи и да въздъхна. Никак не беше добре. С всеки изминал ден се влошаваше все повече.

- Била е и по-добре. Ъм...аз трябва да затварям, но ще се видим утре. -казах и и затворих телефона. Оставих го до мен и се загледах в тавана.

Изминаха две седмици. Две седмици, през които много нещо се промениха.Кейтлин все още е в имението. Леля разбра за всичко. Нямаше как да не разбере. Старицата може да е с единия крак в гроба, но веднага разбра, че има някой около къщата.В началото откачи. Беше много притеснена, но повече наранена, защото бях скрила от нея. Все още нямахме никаква следа от Девън. Сякаш бе изчезнал в дън земя и това не беше добре.Подготвяше се. Знаех го. И за капак разбрах, че Раян е извикал Девън и Нора и след това призна, че ме обича. Това не го очаквах. Знаех, че има нещо, но не съм и предполагала, че ме обича. Но това,което ме плаши е, че всъщност се радвам. Радвам се,че е така и това ме обърква и ме кара да се страхувам. Страхувам се, защото никога не съм изпитвала подобно влечение към някого, дори и към Итън. Сякаш Раян е завладял съзнанието ми. Нещо ме привлича към него... За това го отбягвам. Защото не си вярвам щом съм в една стая с него. Защото разумът ми губи контрол над тялото ми.