Когато обичаш някого си готов да направиш всичко за него, независимо какво ще ти коства. Готов си да прескочиш собствените си граници, да излезеш от зоната си на конфорт и самосъхранение. Готов си да извършиш неща отвъд морала и принципите ти. Неща, които ще те преследват като призрак през целия ти живот. Готов си да платиш и най-високата цена, стига любимите ти хора да са в безопасност и добре. Това ще те промени, ще почерни душата ти, но теб няма да те интересува, защото това означава, че хората, за които те е грижа ще са добре. И малко по малко ,ще изгубиш себе си.Аз бях на път да се изгубя. Тази вечер ще прескоча морала и принципите си, за да опазя Кейтлин.Готова съм да сторя всичко. И ако това означава да премина тънката граница на човешкия живот и да изгубя душата си, така да бъде. Никой от близките ми не трябва да плаща заради решенията, които съм взела. Аз съм единствената ,която трябва да плати тяхната цена. И ще го направя!
Погледнах се още веднъж в огледалого и пригладих роклята си. Добре че модата е оставила в историята корсетите. Едва дишах с това нещо. Послушах Раян и избрах синя рокля. Деклотето бе веобразно, а ръкавите - 3/4 и в края се разкрояваха. Корсета бе тъмносин, почти черен. Роклята бе дълга до земята и полите и се разкрояваха от талията надолу в кралско синьо. Края на полата и деклотето бяха обрисувани със сребърни орнаменти. Косата ми бе накъдрена и горната и част бе сплетена на венец. Погледнах се още веднъж в огледалото. Дланите ми се потяха. Бях изнервена. На вратата се почука, а след това се отвори. В стаята влезе Итън ,облечен в тъмносиня туника, черни панталони, стигащи малко под колената и клин. Той дойде до мен и ме прегърна изотзад.
- Прекрасна си!-прошемна в ухото ми и го захапа леко. Аз изтенах и се обърнах с лице към него, сливайки устните ни в целувка. Нежна и настоятелна, изпълнена със страст и нужда.
- Добре, че не живеем в 18 век. Не мисля, че ще мога да свикна да те гледат така облечен всеки ден.- казах и се засмях, слагайки ръце на гърдите му. Той се усмихна шеговито.
- Защо? Не ти ли харесвам?-попита и аз поклатих глава ,смеейки се. - Е, за твое сведение през 18 век бях един от най-търсените млади господа.- каза ,което предизвика още повече смях от моя страна.
- Ще ти повярвам.- казах му.
- Трябва да тръгваме.-съобщи ми, което ме накара да помръкна. За момент забравих ,къде отивахме и какво щяхме да направим. Трябваше да се справим с Девън веднъж за винаги.
ESTÁS LEYENDO
The Truth About Me
FantasíaПредставятели си свят в ,който свръхестествените същества не само съществуват, а ми и са се разкрили пред света. Представете си съседа ви да е върколак, колежката ви банши, а гаджето ви вероятно да е вампир. Представяте ли си хората и тези същества...
