The Truth About Me

Защо не ми кажеш твоята страна на историята?

Отворих входната врата със замах и отново хванах Кара под кръста ,опитвайки се да я заведа до хола. Тя определено не ми помагаше с това. Сложих я да седне на дивана и стон на болка се откъсна от устните и.

- Веднага се връщам!-казах и се отправих към кухнята придържайки раната на рамото си и опитвайки се да прескачам локвичките с кръв по пода, останали след нас. Влзох в кухнята и извадих комплекта си за бърза помощ и намокрих няколко кърпи с вода. Съблякох разкъсаното си яке и погледнах дълбоките следи от нокти малко под рамото си. Раната кървеше обилно, но нямах време за нея. Сложих бинт около нея и го стегнах. Взех чантата с неща от първа необходимост и се отправих към хола. Кара бе много по-зле от мен.Знаех ,че това не бе добра идея и въпреки това се съгласих с нея. Оставих нещата на земята и почнах да ги вадя едно по едно. След това срязах дънкито и и огледах раната. През бедрото и преминаваха големи и дълбоки следи от нокти стигащи малко над коляното. Раната кървеше обилно и мускулът бе разкъсан. Болката сигурно бе ужасна и въпреки това тя се държеше. Знак за това, колко силна и добре обучена е.Започнах да обработвам раната, заших я и я превързах.

- До няколко седмици ще се възстановиш напълно.-отвърнах.- Но изгуби много кръв. Защо въобще те послушах?

- Сериозно ли? Дори и в това състояние ли ще ми крещиш? Убихме копелено,измъкнахме се и сме живи.- каза тя.

- Но можеше и да не бъдем. Можеше да умреш, както и аз. Какво щях да кажа на майка ти после? Какво щях да правя ако нещо ти се беше случило? Мислила ли си за това?-попитах със сълзи на очи. Тя отвърна на погледа ми и изражението и омекна. Изведнъж в далечината се чу звук от двигател на кола.

- Изглежда имаме по-голям проблем от това.-отвърна сухо. Аз станах и изтичах до прозореца, надявайки се ,че не е това, което си мисля. Дръпнах пердето и се загледах към току що спрялата кола и слизащия от нея човек. За мое нещастие бе точно това ,от което се опасявах. Раян идваше точно към къщата.

- По дяволите, Раян е! Ще надуши кръвта. Какво ще правим?-започнах да говоря и крача из стаята.

- Успокой се!Отиди и го отпрати. Направи нещо! -каза Кара и се надигна от дивана.

- Ти не мърдай!Трябва да изчистя кръвта.-казах и всех една кърпа.

Излязох в коридора и почнах да бърша пода, когато на вратата се почука. Изтичах до стаята си и грабнах първата тениска ,която видях. Съблякох окървавената си блуза и облякох чистата. След това с бързи крачки слязох долу и отварих вратата толкова,колкото да мога да си повра главата отвън.