Надежда за любов

Може би не е толкова зле

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Знаех, че с баща ми се караме и той ме ядосва почти винаги, но това вече беше върха!

М: Защо?! Защо тате?

Т: Мади разбери шефа не позволява да напускаме щатите докато това не свърши.
М: Но ако не си спомни никога? Откъде знаете, че не лъже?!
Т: Мади изслушай ме..
М: Няма да те слушам..пропиляваш ми живота татко!
- развиках му се и се качих в стаята си. Чувах как ме вика отдолу. В този момент го мразех много! Взех си телефона и набрах Ким.

К: Алооо! - каза тя високо. Беше в добро настроение.
М: Ало Ким..
К: Мади още от сега си опаковам багажа нямам търпение. - чувах как дръпна някакъв цип.
М: Аз няма да идвам..
К: МОЛЯ?! Но..
М: Ким моля те не ме разпитвай..заради работата на баща ми е.
- знаех си, че като и кажа това ще спре да ме разпитва. Знаеше, че работата му е секретна и това донякъде ме улесняваше.
К: Няма да е същото без теб..
М: И без теб.. - казах тихо - Хайде приготвяй се, чака те невероятна ваканция.
- ваканцията, която планирахме толкова дълго време беше пропиляна и виновникът беше само един - Джейсън Скот. Мразя го!

[НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН]
МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Ким тръгваше по-рано заради полета. Станах рано, за да я изпратя, след това имах среща с баща ми..щяхме да вземем Джейсън от болницата.

М: Ще ми липсваш!
К: Казваш го за хиляден път - каза тя докато ме прегръщаше - И ти на мен.
М: Приятно изкарване.
- изпратих я, след което изругах тихо и си хванах такси.
Бях при татко 15 минути
по-късно.
Т: Хей приятел вече си тук - каза усмихвайки се. Подминах го без дори да казвам нещо. Качихме се на 3-ия етаж и видях как изкарват Джейсън от стаята в инвалидна количка. Очите му изглеждаха някак празни.

Т: Моля те бъди мила към него..поне малко.
М: Доколкото мила мога да съм към убиец. - казах аз и го погледнах.

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Честно казано не знаех какво съм направил. Бях празен отвътре..без спомени, знания. Единственото, което ми казаха е, че се казвам Джейсън и съм на 17г.
Изведоха ме от подтискащата стая, но инвалидната количка ме подтискаше още повече. Бях потънал в мисли, когато повдигнах глава и видях момичето, което стоеше в края на коридора. Тя ме гледаше с омраза..какво бях направил?