Надежда за любов

Внимавай Джейсън!

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Постоях още малко в горичката, когато реших да се връщам. Точно преди да прескоча оградата видях Зак.
М: Отново мамка ти! - казах тихо, но достатъчно силно, за да ме чуе. Той се засмя и ми подаде ръка. Предлагаше ми помощ, но аз не я исках. Намръщих се и се огледах. Той се приближи и прошепна.
З: Не хапя. - погледнах го с насмешка и хванах ръката му. Докато слизах ме хвана за ханша и ме притисна към себе си, за да ме смъкне. За мен беше неловко, но за него явно не беше кой знае какво. Зак ме пусна и аз се дръпнах.
М: Да благодаря ти. - казах и започнах да вървя към къщата.
З: Чакай. - каза той, но аз не се спрях. Видях как той дотича и ме настигна. - Виж..за целувката.. - започна да говори, но аз го прекъснах.
М: Няма нужда. Виж Зак аз не съм Алексис. Няма и да бъда като нея. Приеми го. Ако искаш да отмъстиш на Джейсън няма да го постигнеш чрез мен. - едва сега забелязах, че бяхме спряли да вървим и просто стояхме. Той ме погледна странно след думите ми. Имам предвид странно за мен очаквах да се противи, да каже нещо, но той просто не отместваше поглед от мен.
З: Наистина ли? - каза той и започна да се приближава.
М: Наистина! - казах и тръгнах отново към къщата. Вече бях доста близо до вратата, когато той проговори отново.
З: Той пропилява живота ти! - спрях се и се обърнах към него.
М: Какво? - той придоби сериозно изражение, което нямаше досега.
З: И ти го знаеш! Ако не беше той сега щеше да си при любимите си хора и да се забавляваш. Нали? - сипваше сол в раната, а аз мълчах. Той се засмя. - Прав бях нали? Той съсипа моя живот, а сега и твоя. Заслужаваш повече. - започна да се приближава и не, не ме целуна. Просто ме прегърна и притисна към себе си. Опитах да се отдръпна отначало, но после спрях. - Ти определено не си като Алексис...запомни това. - каза той и ме пусна. Погледнах го и се обърнах. Тръгнах към стаята си. Това ме обърка още повече. Но сърцето ми си беше същото - до полуда влюбено в Джейсън. Стигнах стаята си и отворих. Явно Джей бе станал вече, защото го нямаше. Влязох вътре и се проснах на леглото. След малко в стаята влезе и Джейсън.
Д: Хей. Къде беше? - започна той. Надявах се да не ме разпитва прекалено.
М: Излязох за малко на въздух. - казах, а той просто кимна и легна до мен. Прегърнах го. За разлика от прегръдката на Зак, в тази на Джей се чувствах като у дома. - Джейсън.. - казах.
Д: Ммм.. - каза и ме погледна.
М: Вярваш ли в любовта ни? - той се усмихна.
Д: Повече от всичко! - каза и ме целуна по челото.
М: Но.. - започнах, но усетих как той сля устните ни. След като се отдръпна отново се усмихна.
Д: Няма 'но'. Винаги ще вярвам в нас. Ще жертвам себе си ако трябва, но няма да позволя нищо да ти се случи. - сгуших се в него и го целунах. Езичето му намери моето. Дишах на пресекулки. След няколко секунди се отдръпнахме и си останахме на леглото гушнати.