Надежда за любов

Къде беше той по дяволите?!

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Имах нужда да изляза не свеж въздух. Взех чантата и поразгледах дрехите в нея. Харесах си черни къси панталонки и сива тениска с къс ръкав, на която пишеше 'Lakers'. Бях почти сигурна, че Джейсън я е избрал. Вързах косата си на опашка и излязох.
Къщата беше огромна и често се губех ( признавам си ). Когато за пореден път бях изгубила пътя се облегнах на една от вратите на стаите и се опитвах да си спомня къде беше изхода. Изведнъж вратата се отвори и залитнах назад. Паднах, но за моя изненада върху нещо или  
по-скоро някого. Обърнах се светкавично, когато разбрах, че съм върху някакво момче. Той нямаше тениска за Бога. Станах бързо и се почесах по врата.
М: Ъмм..извинявай - той се изправи и ме погледна странно.
- Хм новачки - каза и излезе. Сякаш нищо не бе станало. Това беше странно.

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Вървях бавно по коридорите, по които се предполагаше, че съм минавал доста пъти. Но мислите ми бяха другаде. При нея. Влязох в стаята си и зарових в гардероба. Исках просто да си свърша работата тук и да си тръгнем. Бях сигурен, че до максимум 4 дни тук ще бъда убит. Имаше нещо гнило и беше свързано с чипа, за който говореше онзи мъж, когато бе хванал Мадисън.
Напипах оръжието под дрехите и го огледах. Струваше ли си всичко това?
Не се страхувах от факта, че мога да умра, а от това да не наранят Мади. Затова просто трябваше да пазя всичко настрана от нея поне докато всичко не свърши.
Засега щеше да си остане само между мен и Кени, но ми беше гадно от това, че тя ми се сърди. Последните й думи още кънтяха в главата ми. Само ако знаеше, че го правя заради нея.
Скрих оръжието на същото място и станах. Имах много за вършене, така че тръгнах да излизам, но се блъснах в някого. - Пак новаци нали? - каза и повдигна леко глава. Когато разбра кой стои срещу него той изтръпна. Беше Зак. Помнех го много добре...прекалено добре.
З: Какво правиш тук?
Д: Доколкото помня живеех тук. - казах със студен тон. Не го понасях този.
З: Зарежи. - каза и тръгна по коридора. Заключих стаята си, пъхнах ръцете си в джобовете и тръгнах в обратната на него посока по коридора.
Имах няколко неща за вършене и едно от тях беше да се извиня на Мади, но първо трябваше да поговоря с Кени. Отидох при прислужницата и й казах, че ще се върна след около 10-тина минути ако някой пита.
Тя кимна и се махнах от проклетата къща.