Надежда за любов

Почувствай

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Лампата започна да мига. Светлината изгасна и когато светна отново, аз правех отчаяни опити да се надигна. Чух вик и вдигнах погледа си. Видях как две момчета бяха на земята, а друг бе започнал да тича нанякъде. Какво стана?
Трябваше да се изправя
най-сетне и да отида там.

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙ:

Бях замаян, защото ме удариха, но писъка на Мадисън ме върна в реалността. Досега да съм убил поне някой от тях, но не и докато тя е тук. Отбълснах двама от тях докато третия се изправи и започна да бяга. Ножът беше на земята и чак сега бях забелязал окървавената си ръка. Хванах единия и го ударих няколко пъти с
по-здравата си ръка. Той започна да се гърчи от болка на земята, а приятелят му се опитваше да му помогне. Обърнах се и видях, че Мадисън бавно тичаше към мен. Щом бе достатъчно близо тя се вкопчи в мен и зарида.

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Когато се изправих видях Джейсън и започнах колкото се може по-бързо да тичам към него. Докато той стоеше като вцепенен и ме гледаше, забелязах как кърви едната му ръка. Щом бях точно пред него го прегърнах ужасно силно. Затворих очи и не можех да спра сълзите си. Отворих леко очи и видях как онези две момчета си тръгват, като единия крепеше другия. Отдръпнах се от прегръдката и го погледнах в очите.
Д: Добре ли си? - чух до казва докато все още подсмърчах и започнах да бърша сълзите си.
М: Да...да аз съм добре. - казах хващайки внимателно наранената му ръка, а той се намръщи от болка. - Защо го направи? - казах като се стремях да не заплача отново. - Виж какво стана сега.. - говорех сякаш той е виновен въпреки, че ми спаси живота. Лявата му ръка бе обгърната от моите две и той стискаше очи.
Д: Трябваше да ти помогна. - каза той тихо. Чувствах се ужасно.
М: Хайде да отидем да превържем ръката ти. - казах аз. Дано татко да се прибере късно тази вечер.
Д: Не! - каза той високо.
М: Моля те...позволи ми да ти помогна Джейсън.. - говорех аз. Всичко това му се беше случило заради мен. Той гледаше настрани. Хванах брадичката му и го накарах да ме погледне. Тогава кимна едва доловимо.
Д: Добре.. - промълви.
Молех се раната му да не е толкова дълбока.
Трябваше да го скрия в стаята си, което не беше добра идея. Мамка му понякога просто исках да съм нормална, да имам нормален живот и да съм влюбена в нормолно момче, но явно тази дума не съществува в живота ми. Закрепяхме се един за друг и тръгнахме бавно към вкъщи. И двамата бяхме уморени. След няколко минути вече бяхме пред входната врата. Всички светлини бяха изгасени. Въздъхнах от облекчение. Баща ми не си беше вкъщи за моя голяма радост. Отворих вратата и изхвърлих раницата си на пода. Светнах лампата и се настанихме на дивана, за да си починем. Останах при него за няколко секунди и станах да взема аптечката. Намерих една от бележките, които татко все ми оставяше и я прочетох.
'Важна мисия. Има вечеря в хладилника. Обичам те' - обичайното. Не намерих аптечката в кухнята и помислих, че е в стаята ми. Сипах две чаши вода, като изпих едната бързо а другата я занесох на него. Той я изпи наекс и направих знак с ръка да се качим в моята стая, а той се изправи докато едната му ръка притискаше другата, за да спре кървенето. Когато се качихме той седна на леглото, а аз извадих нужните неща и започнах да чистя раната му. Той стискаше очи като се опитваше да притъпи болката от щипенето.
М: Извинявай.. - казах тихо. Не след дълго превързах ръката му. Той отиде до банята в стаята ми, за да се измие. Върнах аптечката и видях, че отново бе седнал на леглото и аз отидох до него. Беше се замислил за нещо.
Д: От толкова време не бях идвал тук. - каза той с болка в гласа. Или на мен така ми се струваше. Не знаех какво да му отговоря. Той вдигна здравата си ръка и посегна към лицето ми. Изтръпнах. Отмести кичур коса и просто ме гледаше. Знаех, че гледаше последствията от ударите на онзи. Болеше ме от падането насам, но се опитвах да не мисля за това. Докато той отдръпваше бавно ръката си аз я хванах. Явно не го очакваше и се изненада.
М: Съжалявам Джейсън.. - казах, когато усетих сълза да се стича по лицето ми.
Д: Казах ти, че направих това, което трябваше. - каза и отпусна ръката си на скута ми като беше разбрал, че няма да я пусна.
М: Първо ме караш да си мисля, че наистина не ти пука за мен, а сега твърдиш, че е трябвало да го направиш? - той погледна настрани.
Д: Няма значение. - измърмори и отдръпна ръката си.
М: Напротив...има. Омръзна ми да се правиш на безчувствения Джейсън! - казах аз. Той се напрегна и погледна директно в очите ми. - Нуждая се от другия Джейсън. - казах аз.
Д: И защо си мислиш, че познаваш истинския мен? - попита той. Говореше спокойно. Тогава погледнах съвсем малко надолу и забелязах верижката му. Вгледах се и видях колко ясно бяха написани буквите 'М.К.' Но това са моите инициали. Не обърнах внимание на неговия въпрос и веднага зададох своя.
М: Щом не ти пука за мен обясни ми верижката. - той посегна да я скрие, но аз го спрях.
Д: Просто спри.. - каза той.
М: Стига Джейсън. Почувствай. Покажи ми, че не си забравил...че не си се отказал. Ти не би се отказал лесно знам го. - казах с по-висок тон. Той не откъсваше очи от мен. Беше вцепенен за момент, но след това отново безизразност се върна.
Д: Нищо не знаеш. Не съм се отказал. Не се страхувам от болката, която ми причиняват, мамка му. - каза той и седна близо до мен. Приближи лицето си на дъх разстояние от моето и продължи. - Мразя болката, която АЗ ти причинявам! Не разбираш ли? - каза високо. О, нямаше да спра тук точно сега. Знаех точно какво да кажа.
М: Аз няма да се откажа от теб! Не го ли осъзна, Джейсън! - извиках към него. - Не издържам вече, не разбираш ли? Колко силно трябва до го изкрещя? Колко пъти трябва да го кажа, че да проумееш? Искам те до мен в моя живот! - казах, а той се отдръпна, защото устните ни бяха на милиметри разстояние. Затвори очи и стисна юмрук.
Д: Животът ти щеше да е
по-лесен без мен.. - каза. Сякаш нож си заби в сърцето ми. Той въздъхна все едно за него това бяха най-трудните думи за изричане.
М: Вярно е. Щеше да е по-лесно, но нямаше да е моя живот без теб. - казах. - Ти си важна част от него, без която не мога, а ти отказваш да го разбереш. Боли ме Джейсън..много. - продължих аз. Той сложи ръка на едната ми буза. Чаках този момент от толкова време. Действията му бяха внимателни и нерешителни. Бяхме обгърнати в тишина. Започна да се приближава към мен. Усещах как дъха му се разливаше по лицето ми. Затворих очи и зачаках да ме целуне, когато чух някой да вика името ми.
Т: Мади прибрах се. - извика татко от долния етаж. Отворих рязко очи и с Джейсън веднага се махнахме един от друг.
М: Мамка му! - казах аз. - Скрий се! - казах тихо, но достатъчно, за да ме чуе.
Т: Мади. Спиш ли? - чух гласа му и стъпки, което значеше, че се качва по стълбите. Посочих гардероба и го избутах вътре, като затворих точно, когато татко влезе в стаята. - Мади защо не отговаряш като те викам? - попита той. - Какво правиш? - каза объркано и погледна към гардероба пред, който стоях.
М: Съжалявам не те чух. Не бъди толкова ядосан още от вратата. - казах. Той ме изгледа странно и тръгна към мен. Боже щеше да отвори гардероба. По дяволите!
Т: Мадисън..какво ти е на лицето? - попита той и ме хвана за раменете.
М: Ударих се в рафта. - казах спокойно.
Т: Как може да си толкова непохватна? - каза той и се засмя леко, но изглеждаше сякаш се съмняваше в отговора ми.
М: Моля те стига. - казах и се дръпнах назад. Понечих да изляза от стаята, за да тръгне и той след мен. Оставих го да върви пред мен. Слезнах до кухнята с него, за да не буди подозрения. След не повече от 2 минути се върнах в стаята и отворих гардероба, но там нямаше никой. Точно така той си беше тръгнал. Прозореца бе останал отворен и пристъпих към него, за да го затворя. С ранената му ръка е решил да си тръгне като излезе от прозореца и после по дървото..сериозно ли? Когато се приближих видях, че там бе паднала верижката му. Стиснах я и захвърлих нанякъде в стаята. Бях ядосана. След всичко, което му казах пак си тръгна, пак ме остави, пак се отказа. Поне да беше останал за вечерта, а утре като татко го няма да си тръгне. Едва ли щях да заспя. Взех си хавлия и влязох в банята.

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Спуснах се от прозореца веднага щом чух как Мадисън затвори вратата. Беше трудно заради ръката ми, но не ми пукаше. Тръгнах към къщата, която бях наел и като стигнах Кени беше вътре и пиеше. Седнах на дивана до него. Взех една бутилка уиски и си сипах в чашка.
Д: Виж Кени. Онзи път в колата не биваше да ти викам така. Съжалявам. - казах и отпих от чашата. Той мълчеше. - Само ти ми остана. - продължих аз и той ме погледна.
К: Имаш мен и Мадисън, колкото и да не го приемаш. - понечих да възразя и се сетих как почти не я бах целунал преди малко. Колко силно го исках и същевременно как се противопоставях. - Престани да си съсипваш живота и се вземи в ръце! Откажи се от тъпото отмъщение най-сетне. - каза той.
Д: Лесно е да се каже. - казах дрезгаво.
К: Не. Лисно е и да се направи. Просто или не го искаш силно, или се страхуваш. Искаш ли да я изгубиш? Искаш ли? - попита той, а аз не се бях замислил и за секунда за отговора.

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Изкъпах се и си облякох тениска с дълъг широк анцуг. Нямах намерение да ходя нито на тренировки, нито на работа утре. Не ми се спеше и реших да почета някаква книга. Взех една и легнах на леглото. Четох няколко минути, когато чух шум. Някой хвърляше камъче по прозореца ми. И изведнъж се сетих за Зак и случката преди време. Помислих, че ми се е причуло и се върнах към книгата, но звукът се повтори и дори потрети. Показах се и видях, че имаше някой долу. Беше скрит леко зад дървото. Отворих прозореца и заговорих.
М: Кой е там? - казах и той се показа. Беше Джейсън.
Д: Слез долу! - каза той.
М: Луд ли си? Татко ще разбере! - казах.
Д: Забравих нещо много важно. - каза и прокара пръсти през косата си. Говореше за тъпата верижка мамка му на него не му пука за мен, а за нея. Отдръпнах се от прозореца и потърсих къде я бях хвърлила. Намирих я и я взех. Обух си някакви кецове и се подадох на прозореца, но нямаше да му я хвърля просто така. Щях да сляза и да го замеря с нея. Бях ядосана. Хванах се за дървото и започнах да слизам. Стъпих на зимята и се обърнах към него. Той стоеше вперил поглед в мен. М: Ето ти верижката! Вземи си я и тръгвай! - казах ядосано и я хвърлих по него. Той я хвана и я сложи на врата си, като гледаше объркано. След секунди усмивка се изписа на лицето му. Ако се опитваше да ме ядоса повече, то успяваше.
Д: Ти си помисли, че имах предвид това? - каза и посочи вирижката, а аз кимнах. Той въздъхна и протегна ръка, като ме хвана и придърпа. - Всъщност забравих да направя това. - каза и докато осъзная за какво говори усетих устните му върху своите.

***
Коментирайте за некст! X