Надежда за любов

Пускам те..доволна ли си?

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Бах слисан..буквално! Тя ме целуна и аз бях длъжен да отвърна.
Щом тя не знае, че не помня, явно не трябваше да й го показвам. Не исках, но и отвърнах. Мадисън гледаше с такова отчаяние, че сърцето ми се сви. Тя мина бавно покрай нас. Първо остави ножа, който беше в ръцете й и погледна отново. Успях да се имъкна от целувките, но когато се обърнах Мади вече беше влязла в банята.

Дж: Коя е тя ? - каза момичето - Джейсън? Отговори ми! - от отговора, който трябваше да дам щеше да ме заболи много.
Д: Просто...просто една приятелка. Нищо важно. - тя се усмихна и отново ме целуна. Нейните целувки не бяха като тези на Мадисън. Не чувствах онова странно чувство с нея. Или просто си мислех така? Дано само Мади да не беше чула какво казах за нея. Джени беше щастлива докато ме гледаше, но не беше мой тип..даже изобщо. Тя ме гледаше някак странно. А колкото повече аз я гледах, толкова разбирах колко
по-различна е тя. Косата, очите, целувките й..
Някак Мадисън ми изглеждаше
по-естествена.
Д

ж: Не изглеждаш щастлив. Не се ли радваш да ме видиш? - усмивката й изчезна. Трябваше да поддържам тази лъжа докато Кени не ми обясни всичко.

Д: Липсваше ми много. - притеглих я към себе си и я прегърнах. Наистина се молех Мади да не е чула всичко това. За Бога защо мислех това?
Дж: Скъпи трябва да тръгвам след малко. Баща ми ме чака, а ти знаеш колко дразнещ става, когато не го слушам. - тя се засмя, а аз кимнах. Не разбирах нищо от това, което ми казваше. Погледнах към банята и все още чувах водата как се стичаше. Единственото, което исках в момента бе Джени да си тръгне.

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

От доста време бях в банята. Осъзновах го, защото вече наистина кожата ми започваше да се набръчква. Какво беше станало току що? Джейсън ме целуна, скарахме се, той ми се извини, утешавах го, събудих се щастлива и хоп..гаджето му 'незнайно' от къде се появи и започнаха да се мляскат пред мен. Сигурна съм, че го правят в момента. Спрях водата и излязох. Взех хавлията и заслушах. Говореха си нещо.
Д: Липсваше ми много. - стиснах хавлията. Той беше просто убиец. Точно така..убиец. И най-вече враг на баща ми. Тогава защо продължавах да се интересувам от него? И да изпитвам това чувство..ревнувах ли? Не, не можеше да е така. Преоблякох се и се опитах да изсуша косата си доколкото мога с хавлията. Открехнах вратата и видях, че онази си тръгваше. Тя прегърна Джейсън, който беше с гръб към мен. Хвърли ми някакъв странен поглед и тръгна към мен. Точно така право към мен.
Д