Надежда за любов

Лас Вегас

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Баща ми щеше да влезе всеки момент, както винаги с усмивка и да приготви кафе. След това да се качи горе, за да събуди мен и да провери Джейсън. Но днес щеше да е различно.
Бравата на вратата изскърца. Чувах стъпки, но нямах сили да се надигна да погледна. Още две стъпки и гласът на баща ми прониза ушите ми.
Т: За Бога Мади какво ти се е случило? - каза той клякайки до мен. Опитваше се да ме развърже и усещах
смущенето, което излъчваше.
Прегърна ме, но аз все още не реагирах. Той повдигна главата ми и ме попита отново. - Какво стана? Кажи ми! - каза и очите му срещнаха моите. Отворих уста в опит да му отговоря, но от устата ми излезе само името, което ми причиняваше болка.
М: Джейсън..Джейсън - казах аз с треперещ глас. Видях как баща ми се ядоса. Стана и се огледа за Джейсън. Видя счупения телефон на земята и се разгневи още повече.
Т: Ще го убия! Обещавам ти, че ще го убия! - каза той и ритна стола, а аз се стреснах. - Кажи ми той направи ли ти нещо? - завъртях главата си в отрицание. Нямаше да му
кажа, че Джейсън ме целуна..поне не сега. - Хайде ела. - той ме хвана, за да се изправя. Ако бях задържала Джейсън още само 2 минути. Това ме измъчваше. - Изчакай ме идвам след малко. Успокой се миличка. - каза и ме целуна по челото. Знах си, че сега той обвинява себе си. Винаги се е опитвал да бъде перфектният баща..за мен винаги беше. Той се качи горе явно, за да види какво липсваше от стаята. Това, което направи Джейсън беше като нож в гърба. Мразех го, но мразех най-вече себе си, че го допуснах толкова близо. Дочух, че баща ми говори по телефона. Беше ядосан и крещеше. Станах и си сипах чаша вода. Той дойде при мен. Т: Мади съжалявам, че ти причиних това наистина. - каза той като се хвана за главата. Отидох до него и го прегърнах.
М: Всичко ще е наред тате. - казах тихо невярваща на думите си.
Т: Отиваме в участъка. Ще те разпитат - той разбра, че ще се опитам да възразя - Спокойно ще се погрижа това да съм аз.
Излязохме от вкъщи като все още се крепях на татко.

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Сложих си качулката и бързо се отдалечих от къщата. Знаех, че не принадлежа на това място.
Раницата ми не беше тежка, но имаше доста ценни вещи. Истината беше, че си бях спомнил само част от нещата. Но достатъчна, за да ми
покаже, че не там е мястото ми.
Тръгнах към автогарата. Имах късмета, че те не знаеха кой съм. Трябваше ми място, на което ще се почувствам
по-добре и ще си спомня всичко. Знаех кое е това място и точно там отивах. Влязох в първия в автобус за Лас Вегас. Платих с парите, които 'заех' от Мадисън. Шофьорът ме изгледа
странно, но ме пусна. Седнах на последните места и след като се уверих, че никой не гледа отворих раницата си. Извадих папката с буква 'С' и лека усмивка се появи на лицето ми. Сигурно кодифицирайки фамилията ми са си меслели, че ще ме объркат.
Д: Е, господа от ФБР постарали сте се, но не съм тъпак. - казах тихо на себе си. В момента целта ми беше да намеря единствения човек, който си спомням най-добре и да го убедя да ми разкаже истината..с добро или с насилие. Напипах дясната страна на раницата. Пистолета ми беше на лесно забележимо място, но не ме притесняваше особено. Това, което си спомних ми казваше, че не съм от страхливците. Даже не потреперих от мисълта, че съм убил хора.
Погледнах към прозореца замислен. Защо по дяволите при мисълта за Мадисън се разтрепервах? Какво ми ставаше? Осъзнай се Джейсън! Обеща си никога да не си влюбваш..особено пък в нея. Най-вече в Мадисън Колинс! И ето, че само като кажа нейното име по мен сякаш минава ток. Какво по..