Надежда за любов

Състраданието може да те убие

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Размишлявах доста и това определено не беше правилно. Според Джейсън може би, но аз исках нормален живот. Поне доколкото бе възможно.
К: Бяла или червена? - прокънтя гласа на Ким през слушалката, изкарвайки ме от транса.
М: Червена. - отрони се от устните ми докато опитвах да излисля причина пред Джей, която да не му се стори подозрителна.
К: Разбрано. - отвърна тя и секунда по-късно чух звукът от затварянето на телефона. Приближих се до прозореца и го отворих, след което взех кърпа и отидох в банята. Казват, че под душа е най-доброто място за размисъл и наистина беше така. Колебаех ли се? Може би. Исках ли го? О, да. Когато бях готова излязох, увивайки бебешко розовата кърпа около себе си. Тя попиваше мокрите капки по мен докато аз избирах какво да облека. Избрах широка удобна светло лилава блузка и сив анцуг. Поставих ги на меките завивки и започнах да се оправям. Моментът, в който нахлузих последната и лилава дреха на гърба си, пред очите ми се появи той, влизайки бавно през прозореца. Бях наясно за посещението му, но все пак се стреснах леко.
М: Нали каза довечера? - казах, сбръчквайки вежди и извивайки устни в топла усмивка.
Д: Не издържах повече да си извън обсега ми. - продума в отговор, като белите му зъби отдавна бяха на показ.
М: Ти си луд! - казах през смях.
Д: Луд съм по теб. - каза, скъсявайки дистанцията помежду ни и сливайки устните ни в целувка. В стаята бе толкова тихо, че можеше да се чуе затрудненото ни дишане след преплитането на езика му с моя. Отдръпнах се, пристъпвайки към вратата.
Д: Къде? - каза намръщено.
М: Да заключа вратата. Не искаш татко да влезе и да ни завари така? - излезе от устата ми по-скоро като въпрос. Врътнах ключа и се върнах на леглото, лягайки и правейки място за Джей. Усмивка отново намери място на лицето му и се хвърли под завивките, прегръщайки ме. Отпуснах главата си върху гърдите му и затворих очи. Можех да остана така вечно.
Д: Утре ще се видим нали? - каза тихо, карайки цялото ми тяло да потрепери и напрегне. Обмислих следващия си ход и думите излязоха като шептене.
М: Утре ще съм при Ким цял ден. - казах бързо. - Имаме проект и мисля, че това е единствения шанс да се харесам на онази госпожа иначе ще ме измъчва цяла година. - допълних този път с нормален тон. Лъжата си бе прокрадила път през устната ми кухина и излезе наяве.
Д: Зубърка. - каза и аз го бутнах едва, като смехът му огласи помещението.
М: Не съм! - казах сърдито.
Д: Само се чуй. - каза с дяволита усмивка, която не се задържа дълго и секунди
по-късно усещах челото му допряно на моето. Краищата на устните ни се извиха в усмивка. - Заспивай. - каза тихо.
М: Още е рано. - отговорих. Личеше си колко изморен беше, очите му едвам се крепяха отворени.
Всъщност дори не бях погледнала колко е часа, но бях сигурна, че не беше минало 22:00ч. Въпреки това умората се прокрадваше по мен.
Сгуших се в него и затворих очи, наслаждавайки се на топлината и мириса.
Едната му ръка намери място сред косата ми и се заигра с нея внимателно. Очите ми се отвориха и потърсиха неговите щом дочух тънаникането му на някаква песничка. - Пееш прекрасно. - прошепнах.
Д: Това трябваше да те приспи, а не обратното. - каза и се засмяхме, като заех предишната позиция на главата си.
М: Продължавай. - казах и се унесох в сладък сън.