Надежда за любов

Опитах, но не успях..

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Чувствах, че всичко, което се случваше в този момент ми се струваше като кошмар, от който щях да се събудя всеки миг.
Тишината ни бе обгърнала изцяло. Просто стояхме на столовете със Зак без да помръднем и сантиметър. Загледах се в миниатюрното прозорче, наблюдавайки сипещият се дъжд навън.

З: Има само една гилза. Шансът ни е 50/50. - започна, привличайки вниманието ми. Погледнах към него и след това оръжието. - Сигурен съм, че всичко ще е наред.. - допълни той. Очите ми затърсиха неговите в контакт.
М: Недей. Не го казвай, защото нищо няма да е наред. И двамата го знаем. - промълвих едва доловимо сякаш го казвах повече на себе си. Отново бе настъпило времето, в което се предадох и сълзите, мокрейки лицето ми, го доказваха. Мисълта, че вероятността повече да не видя Джей е огромна, ме съсипваше.
З: Успокой се. - каза, когато усетих ръцете му върху бузите ми. Говореше толкова тихо. Личеше колко удари е понесъл от онези, но все пак утешаваше мен. Поклатих глава в знак на съгласие. Нямах избор. Избърсах сълзите и опитвах да запазя самообладание.
Той протегна бавно ръка и стисна оръжието. Приближи го до нужното разстояние и натисна спусъка. Звук от щракване бе единственият шум в помещението. Задникът на Зак оцеля и сега беше мой ред. Хванах черното нещо с треперещата си ръка. Опрях го до главата си и стиснах очи при натискането. Очаквах да ми се пръсне мозъка, когато щракващият звук се завърна. Колко ли щеше да продължава така? Дали щах да оцелея? Все въпроси, на които не намирах отговор. Когато отворих очи, Зак се усмихваше. Взе револвера от ръцете ми и веднага го доближи отново. Забави процедурата и започна да сменя емоции. Първо беше радостен сякаш от факта, че съм все още жива и после гняв, разочарование.
З: Съжалявам. - каза. - Преди да се събудиш го умолявах да те пусне, но отказа. Той е такъв кретен. - довърши и натисна спусъка с такава ярост все едно пред очите му се мяркаше Райън.
Отново щракване. Но вместо доволен, той остана разочарован. Едно не можех да си обясня. Защо Райън постапваше така със Зак? Какво му е сторил?
М: Защо си тук? Мислех, че с Райън сте.. - понечих да се доизкажа, когато той ме прекъсна.
З: Аз знаех къде живееш. След взривяването от Джейсън на онази къща, Райън беше разярен. Искаше да използва теб срещу Джейсън и да те намери на всяка цена. - след казаните думи, сълзите не дочаха повече и се спуснаха бавно. - Дадох му грешна следа и се махнах. Дойдох тук бързо, за да се уверя, че никой няма да те намери...за да те предпазя. Опитах, но като гледам не успях. - каза и стисна юмрук, който по-късно се стовари върху масата пред нас.
М: Защо го направи? - казах с пресипнал глас. Можех да усетя буцата заседнала на гърлото ми. Хванах револвера с дясната си ръка и съответно го доближих за пореден път. Сърцето ми плепускаше като лудо и сякаш всеки момент щеше да изкочи от гърдите.