Надежда за любов

Добре дошла в Лас Вегас

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

За времето, което имах прочетох съдържанието на едва една папка. Докладите на Джеръми за брат ми бяха доста дълги. От наркотици до убийства..всичко беше там. Когато автобуса спря си сложих качулката отново и побързах да сляза. Надявах се моят приятел да си е вкъщи. Опитвайки се да извадя листчето с адреса на приятеля си, нещо падна от джоба ми. Натъкнах се на белешката, която Мадисън ми бе написала, когато излязох от банята. Това ме накара да се усмихна, но трябваше да се осъзная. Смачках листа и се приготвих да го хвърля, но в последния момент го сложих обратно в джоба си. Показвах слабост, а не трябваше. Забързах напред и попаднах пред изоставена къща. Джакпот! Отворих вратата и тя изскърца заплашително. Минах няколко коридора и в края на следващия имаше стая, от която идваше светлина. Сложих пистолета в джоба си и се усмихнах. Отворих вратата и в този момент всички в стаята ме погледнаха. Вътре имаше хора, които играеха покер и се натискаха с различни проституки.
Д: Здравейте приятели. Липсвах ли ви? - казах аз с крива усмивка. Бяха шокирани. Мислеха, че съм мъртъв, а сега стоях пред тях. Отидох при един мъж, който беше с гръб към мен и потупах няколко пъти, за да се обърне. - Здравей Кени. Радвам се да те видя!

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Отворих си очите бавно и се огледах. Тази кола не беше същата. Явно я бяха сменили, за да прикрият следите си. Сигурно са го планирали дълго време. Единият се обърна и ме видя.
- Спящата красавица се е събудила. - каза нахално.
М: Къде ме водите? - казах бавно опитвайки се да не изпадна отново в безсъзнание. Бях на ръба на силите си.
- Хей, ти си първият човек, който не започва с въпроса 'Кои сте вие?' - и двамата се засмяха- Харесваш ми - смехът им кънтеше в ушите ми.
М: А ти на мен не. - казах аз знаейки, че го ядосвам. - Къде сме?
Мъжът се обърна към мен и се усмихна широко - Следяхме те от доста време красавице..скоро ще разбереш защо си тук. - той се обърна и след малко колата спря. Те слязоха от колата и отвориха вратата.
- Добре дошла в Лас Вегас Мадисън Колинс!

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Д: Трябва да говорим. Веднага! - казах аз със заплашителен тон. Може би Кени беше мой приятел, но не знаех колко добър или по-точно не си спомнях. Той извърна поглед.
К: Какво ти става, Джей? Държиш се странно и знаеш, че мразя да ми държиш тон. - каза той бавно. Личеше си сериозността му. Не исках да се държа така с него, но се налагаше. Не знаех дали мога да му имам доверие. Той за пореден път се огледа и ми подшушна нещо на ухото.
К: Да отидем на по-спокойно място. Тук не можем да разговаряме. - кимнах. Той тръгна на някъде и аз след него. Нямаше никакво съмнение, че след броени минути всички мафиоти в града ще научат, че съм жив.
Когато минахме по първия коридор си помислих, че ще се отдалечим доста, но тогава той спря. Погледнах го объркано очаквайки да каже нещо или поне да се обърне. Той се обърна и ме бутна леко и извика силно.
К: Какво по дяволите си мислеше, че правиш? Какъв беше планът ти? - започна да крачи нервно. - Това, което трябва да правиш е да се криеш а не да изскачаш пред всички свои врагове и да обявиш, че си жив! - от реакцията му разбрах, че наистина е мой приятел. Та кой щеше да се тревожи за теб така ако не беше? Реших да му кажа истината.
Д: Кени виж аз не помня. - казах аз, а той ме зяпна странно. - Помня само теб и то не много ясно. Всичко е замазано и неясно в главата ми. Трябва да ми разкажеш.. - казах и спрях. Цялото му тяло сякаш се разтресе. Какво му ставаше?
К: Чуй ме сега добре. В опастност си! Сега не е нито времето, нито мястото, за да ти разкажа всичко. - той извади лист от джоба си и написа нещо. Подаде ми го, а аз го взех и видях, че там има адрес. - Това е моята къща. Отиди там и се прикрии. Не се доверявай на никого. Когато свърша работата си тук ще дойда и ще ти разкажа. - нямах време да му блягодаря, защото бях зает да си запушвам ушите. Чу се изстрел от пистолет и после писъци. Кени започна да бяга към стаята с другите мъже и ми крещеше да си тръгвам, но аз чух някой да вика името ми и тръгнах след него. Блъснах вратата и погреднах вътре. Хората бяха на земята, а на другата врата седяха петима мъже. Всеки един от тях беше въоражен и един беше вдигнал оръжието си, но когато ме видя свали пистолета и се усмихна. Явно ме познава.
- Ето го и нашия беглец - думите сякаш се забиха в мен. Той ме търсеше.

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Хванах се за главата и се огледах. Бях сама. Боже какво щях да правя? Трябва да избягам..непременно, но как?
Отидох до вратата и за щастие не беше заключена. Отворих леко и погледнах..нямаше никой. Това беше моят шанс. Излязох и се огледах за изход. Затичах се на някъде и когато мислех, че ще успея усетих как някой ме сграбчи. Изкрещях и се обърнах към човека. Отново беше онзи мъж. Започнах да ритам, а той се ядоса още повече.
М: Пусни ме животно такова. - изкрещях му аз. Той само вдигна вежди и се засмя. Гадеше ми се. - Какво искате от мен? Моля ви пуснете ме. Нищо не съм направила. - молех се, но на него не му пукаше.
- Съжалявам миличка. Не си виновна ти, но не трябваше да се забъркваш с Джейсън. - отново това име. Сякаш бях прокълната. Колкото повече се опитвах да го забравя и игнорирам, толкова повече той се вмъкваше в живота ми. Не съм искала това!
М: Нямам нищо общо с този престъпник! - изкрещях аз, а той ме бутна в стената като бях с гръб към него и ми завърза ръцете.
- Шефа поиска да те отведа при него. Това се нарича заповед принцесо. - каза той и ме дръпна от стената, след което ме бутна, за да ме накара да вървя. Нямаше начин да се измъкна. До къде ме повлякоха глупостите на Джейсън.
Щях да падна, когато чух изстрел.
- Хайде по-бързо. - каза той. Постоянно се опитвах да се оттърва от въжетата. Още малко ми оставаше не бяха толкова стегнати. Закрачих напред и видях в края на коридора няколко мъже, които бяха с гръб към мен. Този зад мен забеляза колебанието ми и започна да ме буто по-упорито.
- Ето го и нашия беглец - чух да казва единия от мъжете. Отидохме при тях. Светлината от стаята ме заслепи. Видях хора на земята. Бяха си закрили главите и трепереха. Огледах се и се вцепених. От другия край на стаята втренчено ме гледаше...той? Джейсън беше там!