Надежда за любов

Искам те!

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Отначало бях толкова объркана, но след това просто се отдадох на момента. Ах, как ми липсваха неговите целувки. Когато устните ни се отделиха се хвърлих в прегръдките му. Колкото и всичко да беше против нас, аз не се отказвах и вярвах, че този момент ще настъпи. А дори и да твърдеше обратното явно и той не бе го направил. Силната му прегръдка ме накара да изтръпна. Топлината, която усещах ме правеше щастлива.
Д: Съжалявам.. - прошепна Джей. - Съжалявам за всичко. Съжалявам, че те накарах да страдаш заради мен. - продължи. Погледнах го в очите и видях блясъка в тях. Вече не излъчваха онази празнота.
М: Стига. - казах. - Никога не си ме карал да страдам. Накара ме да обичам. - обхванах лицето му с длани. - Просто не ме оставяй отново. - допълних аз. Надигнах се съвсем малко и го целунах.
Д: Никога! - промълви, като дишането му беше леко учестено след целувката. Изведнъж се дръпнах и той се стресна. - Какво стана? - каза объркано.
М: Кажи ми, че не сънувам. - казах тихо. Той се усмихна и усетих ръцете му на кръста си, като ме придърпа, а аз инстинктивно увих ръце около врата му.
Д: Не е сън. - каза с усмивка на лицето си. - Истинския батко Джейсън е тук пред теб. Цял и само твой! - засмях се и докоснах все още обинтованата му ръка.
М: И малко ранен. - добавих и се засмяхме, след което върнах ръката си на първоначалното място. Колко иронично беше, че до одеве плаках заради тази случка, а сега се смеем заедно на нея.
Изведнъж лампите на кухнята светнаха, а тя се падаше откъм дървото, при което бяхме. Джей ме придърпа плътно към него и ме затисна между тялото си и дървото.
М: Трябва да тръгвам. - промърморих аз.
Д: Мм не. Няма да те пусна. - каза той.
М: И аз не искам, но трябва. - казах и го целунах леко. - Утре да се срещнем? - казах и той кимна, като не отместваше поглед от мен.
Д: 10:00ч в парка? - каза.
М: Добре. - отговорих и понечих да се катеря по дървото, но не се сдържах и се върнах при него. Целунах го страстно и когато се отдръпнах малко долепих челата ни. - Лека нощ. - казах шептейки.
Д: Лека нощ. - отвърна и ме целуна за кратко. Отделих се и започнах да катеря обратно към стаята ми. Когато скочих в нея се обърнах, за да видя дали още ме гледа. Погледите ни се засякоха и той се усмихна, както и аз. Черната му тениска перфектно се сливаше в тъмнината. Той направи крачки назад и го изгубих от погледа си. Седнах на леглото и си мислех за устрешния ден. Нямам търпение да го видя пак. Едва сега си тръгна, а вече ми липсваше. Легнах и се завих. Потънала в мисли неусетно съм заспала.