Надежда за любов

Ти ме предаде - 1 част

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Чух шум и се стреснах. Надигнах се бързо и се огледах за Джейсън, но от него нямаше и следа. Къде беше сега?

М: Джейсън? - казах тихо оглеждайки се в тъмната стая. Станах и след това се чу още един шум. Този път беше различен сякаш нещо падна на земята. Реших да проверя какво става въпреки страха, който ме обгърна. - Джейсън?! - продължавах да викам името му, но гласът ми трепереше и не се чуваше така както исках. Стигнах последното стъпало и се обърнах надясно. Забранената стая! Всичките важини неща на татко! Не, само не и Джейсън..не можеше да е той, нали?! Моля те! - Джейсън! - успях да кажа отново и застанах пред стаята уплашена. Нищо! В стаята нямаше нищо! Или
по-точно никой. Дали трябваше да съм облекчена или потресена от мисълта, че някой е отварял вратата. Дали Джейсън е видял какво има вътре и в момента се опитва да избяга?!
М: Джейсън! Къде си?! - извиках едва едва и проверих стаите, в които може да е. - О, Боже няма го! Няма го! - извиках и в следващия момент една от стаите се открехна. Пред мен стоеше Джейсън. Но лицето му беше изписана странна физиономия казваща 'Какво става тук?'. Следващото нещо, което направих беше изненадващо дори и за самата мен. Изтичах до него и го прегърнах силно. - Къде беше? Знаеш ли как се разтревожих?!
- погледът му беше объркан и леко смутен. Едва след минута разбрах колко тъп въпрос съм задала тъй като излизаше от стаята си. Боже каква тъпачка съм!
Д: Не разбирам какво става и защо си толкова притеснена. Бях в стаята си - къде другаде?
- сопнах се. Отдръпнах се рязко от него и направих 2 крачки назад. В този момент видях в очите му онази студенина, коята не исках никога повече да виждам. Обърнах се.
М: Няма нужда да си толкова груб. Лягам си..ще е хубаво и ти да го направиш! - казах, след което подтиснах тъжното чувство, което ме заля като гореща вода, а колко исках да ме прегърне и да ми отвърне със загриженост. За Бога какви ги говоря?! Затворих вратата на стаята на татко и тръгнах към моята все още усещайки погледа му върху себе си.

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Държах се като кретен! Защо трябваше да е толкова сложно? Съжалявам, Мадисън...думите отекнаха в съзнанието ми принуждавайки ме да вдигна поглед от земята и да погледна към нея. Вървейки към стаята си тя не се обърна дори и за миг, но това нямаше значение за мен. Нали?! Съвземи се Джейсън отклоняваш се прекалено много от целта си. Мади ме разсейваше, но за да не го прави повече трябваше да я накарам да се откаже от мен, а няма по-добър начин от това да се държиш като кретен.
Върнах се обратно в стаята си. Имах малки рани по ръката, от които ме болеше доста, но това не ме интересуваше точно сега. Важното бе, че го прикрих пред Мадисън.
Отворих 3-тото чекмедже и изкарах всички дрехи. Погледът ми се спря върху зелената папка с буквата 'С'. Бях успял да я взема от забранената стая и да избягам навреме в стаята си.

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Момчетата са ужасни!
Уж момичетата се държали  непредсказуемо и имали
  променливи настроения.  Какво ти става Мади..съвземи се! - повтарях си преди нова вълна от тъга да ме обгърне. Аз не го харесвах..ни най-малко. Това, че се интересувах от мнението му и исках в момента да е до мен не означава нищо, нали?!
Тръшнах се на леглото и зарових лице във възглавницата си. Май се опитвах да избягам от собствените си чувства. Наистина ли бях толкова слаба?! Наистина ли позволих на едно момче да ме накара да го искам толкова много за толкова кратко време?! Не можех да се позная. Защо точно него? Защо? Не бива! Той е престъпник! Това момче ме превръщаше в друга. Това бяха последните думи в съзнанието ми преди да заспя.

НА СУТРИНТА:

Чух звуци от тръшкане на врата. Беше звук идващ от МОЯТА врата. Погледнах сърдито. Пред мен стоеше Джейсън втренчен в мен.
М: Ако ме будиш рано ставам кисела Джейсън! Изнасяй се преди да съм го направила аз.
- смехът му запълни цялата стая. - И кое по-точно е смешното в това? - опитах се да кажа калкото се може по-нормално. Той продължаваше просто да стои и да ме гледа. Раздразних се и станах от леглото. Имаше нещо различно в изражението му. - Изнасяй се веднага! - казах и той ме погледна странно.
Д: По-спокойно принцесо. Дойдох да ти кажа, че закуската е готова. Няма нужда да се палиш толкова! - да се паля? Това момче си търсеше белята. Не се държеше както преди. Бавно отидох при него, а той не помръдна. Започваше сериозно да ме вбесява. - За кого се мислиш, Джейсън? Какво ти става? Държиш се като обезумял! Ти не си такъв!
Д: А какъв съм? - тези думи ме стреснаха. - Ти знаеш ли кой всъщност съм аз или се държиш така сякаш знаеш, а Мади? - имаше подигравателна нотка в гласа му.
М: Добре край! Това беше! Излизай от стаята ми! - успях да го бутна леко, но той хвана ръцете ми и при всяка съпротива хватката му ставаше по-силна.
Д: Да не би малката Мадисън да се уплаши? Хайде де дори и аз не знам кой съм и пак съм
по-уверен от теб. - каза той.
М: Осъзнаваш ли какви глупости бръщолевиш? - една част от мен се чедеше как се е променил толкова бързо без причина, а другата - защо правеше това след като знае, че ме наранява. - Пусни! Боли ме! - едва след тузи мои думи той се осъзна и ме пусна. Блъснах го и излязох от стаята. Татко не се беше прибрал все още. Но какво беше това пред вратата? Раница? Стреснах се, когато някакви ръце ме хванаха за талията и ме придърпаха кам себе си. Стъписах се при мисълта..Джейсън си е спомнил. Погледнах часа. Татко щеше да се прибере след около 10 минути. Страхът надви всички чувства в мен и ме облада.
Д: Къщата ви е страхотна, но мисля, че е време да си тръгвам принцесо. - нима така се държеше истинския Джейсън?    - Благодаря за гостоприемството все пак.
М: Осъзнаваш ли какво правиш? Погубваш живота си! - едва не изкрещях и се обърнах към него..той се усмихваше.
Д: Съжалявам за баща ти и работата му, но аз имам планове за осъществяване Мадисън.