Надежда за любов

Коя е тя?

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Мамка му мразех това, че я лъжа. А най-много мразех, че Зак се навърта около нея. Вярвам на нея, но на него не. Този ден тя трябваше да е далеч от всичко това. Опитах да хвана ръката й, но тя се дръпна и тръгна напред. В един момент всичко бе идеално, а в следващия се случва това. Долу ни чакаха Райън, Зак и прислужницата. Мадисън се спря на последната стълба и остана така.
Р: Джейсън искам да поговорим за важни неща. - каза той подчертавайки 'важни' и се обърна към Мадисън, която трепереше едва доловимо. Погледа й попадна върху мен умоляващо. Преглътнах.
Д: Разбрах те. Мадисън ще отиде до мола.
Р: Нали знаеш, че сме във Вегас и е опасно за млада дама като нея да излиза сама? Зак ще я придружи.

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Зак направи странна
физиономия. Джейсън беше на път да каже нещо, но Райън го спря.
Р: Без възражения. Няма време Джейсън. Това, за което ще говорим е сериозно и трябва да се държиш зряло. - каза той. За каква зрялост говори та той е само на 17. Джей стисна юмруци и ме погледна.
Д: Да добре. - каза и тръгна след злия си брат. Проследих ги с поглед докато не влязоха в някаква стая.
З: Ще идваш ли или трябва да те чакам още? - чух досадния глас на Зак. И аз не изгарях от желание да обикалям мола с него, но нямах избор. Имаше още нещо, което не ми допадаше...Джейсън и Зак си приличаха по това, че и двамата идеално прикриваха чувствата си понякога и умееха да се държат отвратително на моменти.
Тръгнах след него и затворих вратата. Зак се качи в една от многото коли и потеглихме. Докато пътувахме не веднъж ми се прииска да го питам защо се държи като задник!
З: От сега ти казвам, че не обичам да обикалям много по магазини. Особени козметични и подобни, затова ще си свършиш работата бързо. - каза докато паркираше.
М: Не ми казвай какво да правя генийче. - казах като го погледнах и слязох от колата. От това семейство вече ми се повдигаше. - И сама мога да преценя. - казах, а той изруга тихо, което ме накара да се усмихна самодоволно. Влязох в мола и той дотича до мен с някаква тъпа физиономия.
З: Какво? - попита той, защото се бях загледала за миг в него. Очите му бяха невероятно сини.
М: Не изоставай. - казах и влязох в първия магазин. Ставаше ми смешно от това как той гледа с недоразумение всичко около себе си. Магазините бяха толкова много. Дори не знам колко часове вече обикаляхме, но наистина започнах да огладнявам. Изведнъж Зак тръгна на някъде.
М: Хей къде тръгна? - казах аз и оставих потника, който беше в ръката ми.
З: Не знам за теб Мими, но аз съм гладен и не ми пука за нищо в момента..трябва да ям. - каза и влезе в McDonald's. Отидох при него и след малко започнахме да ядем. Докато се хранехме събрах кураж да го попитам.
М: Защо гледаш Джейсън по този начин? - попитах аз.
З: Как точно? - каза той и ме погледна в очите.
М: Не знам..странно. Сякаш ти е направил нещо. - той погледна към масата.
З: Сторило ти се е. - каза той и отхапа от сандвича.
М: Не ми.. - заговорих, но не можах да довърша изречението, защото се задавих.
З: Хей, хей какво ти е? - не можах да отговоря на въпроса му, а просто санах и се затичах към тоалетните. Задушавах се. Нещо сякаш стискаше сърцето ми и то бе на път да се пръсне. Влязох в тоалетната и се облeгнах на стената, мъчейки се да контролирам дишането си. Свлякох се на земята. Започна да ми причернява.
З: Какво по.. - чух да казва някой. По гласа разпознах, че е Зак. Той клекна до мен и хвана лицето ми. - Какво ти става? - каза разтревожено. - За Бога бяла си като платно и не можеш да дишаш. Успокой се! Виж погледни ме в очите..Мадисън съвземи се! - опитвах се да дишам нормално, но не се получаваше. Дишай..издишай. Нареждах си го, но беше трудно. Зак ми говореше през цялото време и изненадващо това ме успокояваше. Помагаше ми, но не бе достатъчно. Едва държах очите си отворени. Сякаш клепачите ми започнаха да натежават все повече. Когато за малко затворих очи, гласът на Зак утихваше. Мислех, че ще изгубя съзнание напълно, когато той ме поля с малко вода по лицето и ме разтресе цялата. Учудващо това ми помогна доста и постепенно отворих очи. Зак ме придърпа към себе си.
З: Ако знаеш как ме уплаши. - леко извика той докато ме прегръщаше силно. Останахме на земята около минута и той ми помогна да се изправя. Докато излизахме от тоалетните една стара дама ни погледна странно.
М: Но...не - започнах да заеквам и той се засмя.
З: Спокойно Мими всичко е наред сега. - погледнах го гадно.
М: Спри да ме наричаш така! - той се засмя отново.
З: Ще ти се! - каза и аз го ударих леко по рамото. Реших, че пазаруването е достатъчно за днес пък и беше станало около 18:30ч. и аз бях изморена. Оставихме чантите в колата и седнахме на предните седалки, но вместо да запали колата той ме погледна.
М: Какво? - казах аз.
З: Нали знаеш, че това може да е нещо сериозно.. - отместих поглед.
М: Може ли да не говорим за това? - казах с надеждата да сменим темата.
З: Държиш се глупаво!
М: Да АЗ се държа глупаво и това не ти влиза в работата! - казах аз като повиших тон.
З: Напротив! Днес едва не умря пред очите ми.. - извика и той.
М: Просто го забрави, ок? - казах аз и чак сега осъзнах колко близо всъщност бяхме..на сантиметри един от друг. И двамата се отдръпнахме и той запали колата.
З: Съжалявам.. - чух го да казва.
М: И аз..