Надежда за любов

Какво е любов?

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Треперещите ръце на Ким ме обгръщаха и щом усетих как хватката ѝ отслабваше се дръпнах, престъпвайки напред. Избърсах леко очите си и гледката пред мен се изясни. Едва сега разпознах едрият мъж застал над Зак и Джейсън. Дори тъмнината не можеше да скрие яростния му поглед докато насочваше пистолет към Зак.
К: Изчезвай. - изръмжа Кени сещу него. Двете момчета на земята се изправиха и Джей зае позицията си до приятеля му. На метри разстояние стоях, неоткъсвайки очи от действията им.
З: Вие сте идиоти. - разкрещя се той. - Не виждате ли какво ѝ причинявате? - каза и се обърна за секунда към мен. Огледах лицето му, което кървеше. За Бога от колко време бе започнал боя между тях? Какво са си казали? Кой е започнал?
К: Казах ти да се махнеш! - повиши тона си Кени. Знаех, че Ким беше тотално объркана и шокирана от случилото се, но нямах време да ѝ обясня. Краката ми един пред друг, затичвайки се към Джейсън и давайки му силна прегръдка. Никаква реакция от негова страна обаче. Погледът му беше някак замислен. Нима Зак отново му бе влязъл под кожата с думите си? Но аз нямаше начин да допусна този път да го загубя. Отдръпнах се и с бавни крачки приближих синеокото момче. Периферното ми зрение забеляза Ким, приближавайки ни плахо. Уверения ми поглед прониза объркания на Зак.
З: Какво? Не е ли истина? - каза раздразнено. - Искаш да стоя отстрани без да правя нищо и да гледам как съсипва живота ти с всеки изминал ден? - извика той.
М: Ти не разбираш! - провикнах се обратно към него.
З: Какво не разбирам? - нервирането в гласа му се долавяше от далеч. - Обясни ми какво толкова не ми е ясно, по дяволите? - каза, като направи крачка към мен.
Д: Мадисън.. - дочух Джей зад мен, но моментално го прекъснах.
М: Не! - казах високо. - Той трябва да разбере. - добавих, обмисляйки следващите си думи. - Любов. - казах. Спокойствието се намести в мен. По-рано ме питаше защо се върнах при Джейсън. Това бе отговорът ми. Изражението му придоби неразбиране, но постепенно възвърна първоначалния гняв.
З: То тогава тази любов ще те погуби! - не спираше да вика той.
М: Точно в това е смисъла, не схващаш ли? - казах, правейки крачка към напрегнатото му тяло. - Трябва да се бориш за това, което искаш макар и то да е на път да те погуби. - думите ми го накараха да стисне юмруци. Знаеше отлично за какво говорех.
З: Защо него? Защо се влюби точно в него? - изтреля въпросите си бързо, оставяйки яростта да надделее. - Той е един убиец. Знаеш го и въпреки това.. - тонът му се снижаваше все повече сякаш гласът му щеше да се пречупи всеки шибан момент. - Въпреки всичко, което ти причини. - каза тихо, но аз го чух. Отместих глава встрани, заглеждайки се в нищото.
М: Понякога любовта е толкова силна, че си готов да върнеш времето и да изживееш отначало дори най-ужасните моменти...само, за да не изгубиш най-хубавите. - отвърнах и се обърнах назад, поглеждайки Джейсън. - Боли.. - измъкна се от устните ми. Върнах очите си към Зак, който стоеше като вцепенен. - Но, когато е истинко си заслужава. - завърших речта си аз.
З: Значи ми казваш, че би умряла заради него? Че си готова да жертваш себе си за престъпник? - продума отново.
Лицето ми за пореден път намери това на Джей и видях как трепнеше в очакване на отговора ми.
М: Когато имаш човек в живота си, за който си готов на всичко. В това е смисъла. - при чутото от мен, зениците на Зак се разшириха. - Няма да го осъзнаеш докато не намериш този, за когото да рискуваш и дадеш всичко. - казах и тръгнах в прегръдките на Джейсън. - Сега си върви. - казах студено.
Безмълвен Зак направи крачка назад и гърбът му бе последното, което видях. Ким пристъпи при нас и направих знак да дойде. Обвих ръце около нея, прегръщайки я.
Д: Но защо стреля по нас? - дочух въпроса на Джей към Кени и се обърнах.
К: Трябваше с нещо да ви привлека вниманието, че да спрете да се биете. Естествено не се целех във вас. Е, поне в теб. - отговори спокойно.
Д: Онзи май се стресна. - каза през смях. - Като чу изтрела и направо се хвърли върху мен все едно за първи път му се случва. - допълни и смехът на двамата прокънтя в ушите ми.
К: Не го очакваше тъпака. - добави другия. Усмихнах се на глупостите им и хванах ръката на Ким, придърпайки я към тях. М: Джей. Това е най-добрата ми приятелка - Ким. - казах и те здрависаха ръце, както и с Кени. Нямаше нужда да представям Джей. Тя вече имаше представа за него. Изненадваше ме факта, че не се плашеше.
Нямах намерение да го оставям и Ким се съгласи с това да си взема раницата с дрехите и да пренощувам у гаджето ми. Кени беше така добър да закара приятелката ми до дома ѝ и да донесе нещата ми. През това време се запътих да търся аптечката. Джейсън се настани на дивана, а аз побързах и седнах до него. Почиствах кръвта и раните, като не спираше да прави намръщени гримаси.
М: Спри да мърдаш. - казах аз.
Д: Лесно ти е на теб! - измрънка под носа си, карайки ме да се ухиля.
М: Ами да, аз не се бия с момчета. - усмивка се плъзна по лицето ми.
Д: А би ли? - попита той.
М: Какво дали бих? - запитах и аз докато се изправих, връщайки аптечката на мястото ѝ.
Д: Би ли се сбила с някой заради мен? - каза, а аз се върнах на диванчето до него.
М: Ммммм не. - отвърнах и се засмях. Той ме погледна странно, след което смехът му се сля с моя. Секунда по-късно усещах аромата му. Изведнъж от нищото ме бе придърпал в прегръдка. Зарових лице във врата му, а тишината ни обгръщаше. Размърдайки се, той се дръпна леко назад, карайки ме да се надигна. Меките му устни срещнаха моите в нежна целувка. Моментът, в който блаженството плиключи, усмивка грейна на лицата ни. Разположихме се колкото се може по-удобно на дивана и аз бях отгоре сложила глава върху гърдите му.
Заслужаваше си и бях убедена в това. Мислех всичко, което казах одеве. Тази топлина, когато съм с него, това чувство, което изпитвам само, когато погледите ни се засекат. Нямаше да позволя на нищо и никого да ни раздели.