Надежда за любов

Ти ме предаде - 2 част

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Той ме притегли близо до себе си..всъщност работата на баща ми изобщо не ме вълнуваше в този момент. Интересуваше ме Джейсън..ето казах го. Вълнуваше ме един убиец, на който даже не му пука за мен. Направих голяма грешка да се влюбя в него.
Погледнах го, но не можах да кажа и дума. Буца заседна на гърлото ми.

М: Аз..аз не - започнах да говоря ала не можех.
Д: Ти какво? - започна да се хили - Да не искаш да ми кажеш, че си се влюбила в такъв престъпник като мен? - каза той без да се поколебае. Шегуваше ли се с мен? Играеше си с чувствата ми? Ядосах се и започнах да се дърпам, той не очакваше точно това.
Мислеше, че ще се срина на земята като малко
момиченце, но това нямаше как да стане!
Можех да усетя нарастващото напрежение в мускулите му докато се опитвах да се отскубна от хватката. Той не ме пускаше. Дръпнах се леко назад, за да го изненадам и успях да го бутна малко тъй като бях с гръб към него. Той се изненада от това и залитна, а аз се освободих. Побягнах да взема домашния телефон.
Джейсън не се забави..осъзна се бързо и ме подгони. Опитвах да натискам бутоните колкото се може по-бързо, но той хвана телефона. Взе го от ръцете ми и го хвърли като той се разби на парчета.

Д: Престани Мади! Не искам да те нараня, просто ме остави да си свърша работата тук и да си тръгна.
М: Не.. - едва успях да кажа докато бягах към кухнята, за да взема нож.
Д: Успокой се. Казах ти да спреш. - направих някакво движение с ножа и той разбра, че няма да се откажа лесно. - Ще го приема като не. Започваш да ме изнервяш Мадисън. - каза той като обикаляше около мен и се опитваше да вземе ножа, но аз го стисках силно и не отделях поглед от това, което прави той.
Ръцете ми трепереха.
М: Кога си спомни?! - той замълча. - Попитах кога си спомни?! - извиках този път, а той гледаше в земята. Трябваше само да изчакам татко да се прибере, а Джейсън знаеше това.
Д: Не ти харесва истинското ми аз ли Мадисън? - ухили се той. - Предпочиташ да съм мекушав ли? - започна да се приближава, а аз го гледах уплашено.
М: Стой далеч! Не се приближавай! - казах аз с трепереща нотка в гласа ми. Той не спираше да идва към мен.
Д: Значи не отричаш, че ти харесваше? - приближи се още и успя да ме притисне в стената зад мен, а аз изпуснах ножа, но той продължаваше да ме притиска.

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Изненадах я. Знаех, че няма да ме нарани. Бях сигурен в това. Използвах нейната слабост и я притиснах към стената, а тя гледаше към мен с този свой поглед, който по дяволите ме размекваше. Извърнах поглед и усещах как диша учестено. Джеръми щеше да се прибере всеки момент, а явно Мади имаше сили за още един рунд. Трябваше да я отслабя. Да направя така, че да не се съпротивлява повече.
Със здравата си ръка я обгърнах през кръста. Видях изненадения й поглед и усетих напрежението в мускулите й. Получаваше се.
С другата си ръка я притиснах към себе си по-силно, а нейните ръце се озоваха пред гърдите ми. Наранявах я, но практиката ми ме караше да не вярвам на никого и да нямам чувства.
Отметнах кичур коса и в следващия момент хванах лицето й и я накарах да ме погледне. Защо го правех? За да се предаде..нали?

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Пулсът му се ускори..усещах го как диша учестено. Лицето му беше толкова близо до моето. Започнах да се страхувам от това, което следваше.
Мисли разумно Мади. Това не е правилно. И в следващия момент меките му устни докоснаха моите.
Не го очаквах, но му отвърнах. Целувката му беше нежна и настоятелна.
Какво се опитваше да направи?
Отдръпнах се, за да си поема въздух, но той отново ме целуна. Сякаш не можеше да се насити. Харесваше ми много.
Сложих ръцете си около врата му и точно тогава сякаш го удари гръм и се отдръпна от мен доста бързо. Хвана ръцете ми и ме завъртя, след което ме завърза. Не можех да си го обясня..бях загубила този път.

Д: Кажи на баща ти да не ме следват. Не искам да го нараня, но за другите не отговарям. - той се качи на втория етаж и след секунди слезе с много папки и документи, които напъха в раницата си.
Наведох глава опитваща се да си обясня какво стана току що или по-точно какво става. 
Момчето, на което дадохме
дом, въпреки че е престъпник точно сега вземаше
най-ценните вещи на татко и се
измъкваше оставяйки ме в този вид.
М: Джейсън.. - казах тихо. Косата прикриваше лицето
ми, но усетих, че той ме  погледна. Повдигнах главата си леко само, за да види
очите ми. - Аз..аз те мразя! Върви по дяволите! Дано умреш..мразя те!! - казах съвсем спокойно.
Той не помръдна от мястото си. Просто стоеше там и се взираше в мен сякаш все още асимилираше думите ми. Усмихна се и взе раницата си, а следващите му думи ме поразиха като гръм.
Д: Радвам се да чуя какво мислиш за мен..това улеснява предстоящите ми действия. - сопнах се от страх при тези думи - Явно истинското ми аз те стресна, но аз съм си такъв..роден съм си такъв. И ти не можеш да ме промениш.
- каза той наблягайки на последните си думи. - Аз съм Джейсън Скот и съм престъпник. Никой не може да промени това..сбогом. - каза като не ме остави да му кажа каквото и да е. Взе раницата и бързо излезе от къщата.
Той си тръгна излагайки живота си на опасност и оставяйки ме тъжна, объркана и безпомощна. Забих поглед в земята и тогава започнах да нарушавам тишината. Риданията ми огласиха цялата стая. Това момче ме накара да се нуждая от него. Името му вече не беше такова, от което да потръпвам от страх. Това име беше моето проклятие.
М: Джейсън Скот..Джейсън Скот..Джейсън..