Надежда за любов

Обещавам ти

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Тя отново ме погледна с онзи поглед. Какво бях направил току що? И най-важното..какво ме накара да го направя? Влошавах всичко. Исках просто да млъкне, да не си причинява тази болка докато ми разказваше всичко това. Нали не трябваше да се доверявам на никого? Тогава защо душата ми копнееше да й споделя всичко или поне това, което помнех.
Тя се заключи в стаята. Чувах тихите й ридания. Не исках да плаче. Все още не осъзнавайки ситуацията тръгнах към вратата. Исках да я утеша, да се почувства по-добре, но по дяволите всичко се объркваше, когато се намеся. Застанах пред вратата, а тя започна да подсмърча. Явно дочу стъпките ми и се опитваше да подтисне чувствата си. Тъкмо, когато щях да почукам входната врата се отвори. Обърнах се светкавично. Беше Кени.

К: Хей - каза той и влезе бързо сякаш бягаше от нещо. Беше нервен. Наистина не бях в настроение за каквото и да е, но бях длъжен. За първи път ми се прииска да имам човек, на когото да споделя, да разкажа за цялята бъркотия в живота си.
К: Не изглеждаш добре Джей.. - каза той откъсвайки ме от мислите ми.
Д: Добре съм. - отговорих бързо и прочистих гърло. Той седна на дивана, а аз се настаних на стола пред него. Беше време да си спомня всичко. - Знаеш какво искам от теб Кени. Разказвай! - казах аз и го погледнах.
К: Момче искаше ми се никога да не попадаш отново в бизнеса. Щеше да е по-добре да останеш така..без спомени. Щеше да боли по-малко. - какво толкова е станало? Той видя нетърпението в очите ми.
К: От къде да започна.. -замисли се той и се загледа в стената. -Баща ти и майка ти умряха преди 2 години, което сигурно ти е ясно. Райън не го понесе.. - при споменаването на името сбръчках вежди. - Брат ти..не го ли помниш? - кимнах. Помнех го, но не добре. - Има неща, които дори и аз не можех да разгадая зад смъртта им. Ти беше на ръба на нервен срив. Не толкова заради баща ти, колкото за майка си..никога не съм искал да виждам тази омраза в твоите очи. Ето това беше моментът, в който трябваше да те спра. Не трябваше да се присъединяваш към брат си. Не трябваше да потъваш като него. - това напрежение ме убиваше. Нима историята ми бе толкова нелепа и неразбираема? - Ти му помагаше с убийствата Джейсън. Когато ставаше въпрос за планове с цел убийство нямаше по-добър от теб. Плановете ти бяха точни и никога не се объркваха. Освен последния път. Напоследък не ми казваше нищо..дистанцираше се от мен. Брат ти също се държеше странно. Той не ми позволи да участвам в последната мисия срещу екипа на Колинс, а това беше сериозно. И от тогава никой не те е виждал. Райън сещо е тежко ранен и не говори за теб. Всички мислеха, че си мъртъв.