Надежда за любов

Влиза ти под кожата

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Събудих се от шума в кухнята. Какво ставаше? Станах и слязох долу набързо и видях Джейсън и татко да си говорят или
по-точно да се смеят.

Т: Здравей спяща красавице. - каза той с усмивка.
М: Здравей и на теб татко. - казах саркастично.
Т: Знаеше ли, че Джейсън може да играе хокей, футбол, баскетбол... - гледах го с неразбиране.
М: Да тате не е само това, което не знаем.
Баща ми ме игнорира. Да не би още от един ден и този Джейсън да му беше влязъл под кожата..?

Т: Така искам от теб да разведеш Джейсън наоколо и да му покажеш някои места.
М: Може ли да поговорим?
- хванах татко и отидохме в коридора.
М: Защо го правиш? Той ти е враг.
Т: Не, той е брат му.
М: Но ти каза, че може и той да е замесен! Ами ако си спомни и теб те няма наоколо?! - той ми подаде нещо.
Т: Ако се опита да избяга или да те нарани използвай това. - беше от онези оръжия, които пускаха ток в тялото на човек.
М: Понякога ми се искаше да имам нормален живот.

Взех уреда и се качих в стаята си. Супер ще съм бавачка..с какво заслужих това?!?
Преоблякох се и отидох при него. Кракът му вече беше много по-добре. Колкото до ръката му все още беше гипсирана, но скоро сигурно ще го махат..нямам представа и не ми пука особено.

М: Хайде Джейсън да тръгваме.
- той беше облечен доста добре, а косата му...О Боже дали и брат му се стараеше така?
Д: Баща ти е много готин. - каза той.
М: Трябва да го видиш, когато е ядосан изобщо не е същия или особено като те кара да правиш неща, които не искаш. - казах аз.
Показах му училището, центъра на града, баровете абе стараех се да му покажа всичко. - Джейсън не те ли интересува миналото ти? - попитах.

Д: Мм..просто ви вярвам не мисля, че ме лъжете. - да бе познаваме се едва от 2 дни и той вече ни вярва. Не мисля, че истинският Джейсън Скот е толкова доверчив. В този момент един скейтборд дойде в краката ми.
М: И би трябвало да се досетиш. Тук момчетата, които си мислят, че са голямата работа карат скейтборд. - и тогава Терънс дойде при нас.
Т: Кво става Мади?
М: Развеждам приятел.
Д: Хей, може ли да покарам?
Т: С тази ръка? Човече ти не си добре.
Д: Еми ако ми дадеш да пробвам ще видим. - идеята не беше добра изобщо. Ако той  си счупи и другата ръка или нещо друго татко ще ме убие, но пък решението си беше негово.
М: Ако паднеш Джейсън ще те убия! - той се разсмя и взе скейта.