Надежда за любов

Въпроси без отговори

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Изричането на името ме накара да отместя глава към тях, с което си спечелих ледения поглед на Зак. Не го бях виждала от деня, в който страдах най-много и силно опитвах да забравя. Спомените ме връхлетяха като буря от болезнени събития. Стоейки в средата на стаята и забил небесно сините си очи в моите. Извращение и нито капка страх - това бе, което изпитвах. Не само аз, но и той имаше огромна вина за раздялата ми с Джей. Грешката, която допуснах беше заради него.
- Седни. - проговори госпожата, посочвайки едниственото свободно място, а то се намираше пред моя милост.
Всички му мятаха по един безизразен поглед и после продължава със заниманието си. Момичета изглеждаха все едно през ума им минаваше 'Леле какъв сладур', но те не знаеха нищо за него. Нямаха си и на представа, че е от семейство на убийци. Въпросното момче дори не ме погледна, докато сядаше. Нима винеше мен за постъпката си онази вечер?
Учителката продължи скучната лекция, която ми се стори цяла вечност. Часовете минаха бавно и скучно както винаги. Когато ни освободиха побързах да събера нещата си и забелязах, че Зак почти беше излезнал. Напъхах листа с програмата и затворих чантата. Ким правеше същото, но не бързаше колкото мен, което я накара да ме гледа странно.
М: Довечера ще дойда у вас и ще ти разкажа всичко. - казах без да я оставя да ми отговори. Закрачих бързо и щом излязох от стаята се огледах. Забързах надолу по стълбите и се махнах от отегчителната сграда. Въртях главати си докато най-сетне целта е засечена. Настигнах го, а той не беше и грам изненадан, че го последвах. - Какво правиш тук? - казах и го погледнах.
З: Какво те интересува? - каза студено, игнорирайки очите ми.
М: Райън те прати, нали? И той ли е наоколо? - изкарвах въпросите си навън, но бях прекъсната.
З: Виж не ме интересуваш нито ти, нито какво става с теб! - отговори съвсем спокойно.
М: Това вече го знам. Просто не намирам нормално обяснение за присъствието ти тук. - казах, гледайки настрани.
З: И аз не си обяснявам факта, че отново си с Джейсън, но всеки има въпроси, на които не намира смислен отговор. - каза.
М: Ти никога няма да ме разбереш. - измърморих последните си думи преди да се отдалеча и гледайки го право в очите. Не си давах голям зор на път за вкъщи и като стигнах вратата беше отключена. Татко си беше вкъщи..странно. Затворих след себе си и оставих чантата на мекото диванче. Запътих се към моята стая, когато чух гласове идващи от тази на баща ми. Отворих я и видях татко, подпрян на бюрото с наведена глава, разтривайки слепоочието си. Виждайки ме крайчетата на устните му оформих в усмивка, но от далеч личеше, че е насилствено. Отмествайки глава забелязах друг човек. По дяволите какво прави шефът на полицията в дома ни? Нещо лошо предстоеше и можех да го усетя с всеки сантиметър от тялото ми. Г-н Джонсън, държейки пура в ръка не направи и минимално усилие за контакт с очите ми.
Т: Здравей, скъпа.. - каза, приближавайки се. Прегърна ме и избута леко да излезем от там, за да поговорим насаме.
М: Тази вечер съм у Ким. - казах, не откъсвайки поглед от мястото, в което се намираше онзи.
Т: Добре. - каза и постави лека целувка по челото ми. Готов да се върне, аз го спрях.
М: Защо е дошъл? - казах с раздразнение в гласа.
Т: Сложно е.. - изтъркули се от устата му.
М: Не съм малка, тате. - настоях, а той въздъхна. Знаеше, че няма да го оставя така.
Т: Семейство Скот ни прави проблеми за не знам кой път. И няма да те лъжа Мадисън, но е сериозно. - каза, след което направи крачка назад. - Трябва да влизам. - допълни и извърши казаното. Притеснителни мисли бошуваха в ума ми и нямаше начин да ме свърта на едно място. Отидох в стаята си и затърсих. Напипах резервния телефон и го прибрах в задния ми джоб. Взех раница и напъхах дрехи в нея. Слязох по стълбите и отдалечавайки се малко от дома ми, набрах номера на Джейсън.
Д: Ало. - дочух гласът му.
М: Къде си? - казах бързо.
Д: В къщата. Защо? Да не би да е станало нещо? - попита и можех да усетя нотката на разтревоженост.
М: Идвам към теб. - казах, минавайки някаква улица.
Д: Кажи ми къде си и ще дойда да те взема. - каза той.
М: Няма нужда след малко съм там. - казах и директно прекратих разговора. Минути по-късно го съзрях да ме чака отпред. Изтичах към него, прегръщайки го силно. Мирисът му и това, че го виждах ми вдъхваха спокойствие. - Липсваше ми. - изговорих едва доловимо.
Обгърна лицето ми с ръце, давайки ми шанс да опитам от вкуса на топлите му устни, които толкова обожавах.
Когато блаженството приключи, преплетохме пръсти и закрачихме към входа на къщата.
Д: Какво стана? - каза докато се настанявахме на дивана.
М: Зак е тук. - казах за части от секундата. Израженията на лицето му започнаха да се менят. Спокойствието се изпари и на негово място се настани ярост, но за кратко. - Не мисля, че изобщо някой го познава. - довърших, като станах.
Д: Опитай се да стоиш колкото се може по-далеч от него. - предупреди ме той.
М: Успокой се. - приближих се и хванах ръката, като той спря намясто, не отделяйки внимание от мен. - Не е толкова смел да направи нещо в училище. - поясних аз. Джей скъси разстоянието между нас, като ме придърпа. Челото ми се озова допряно до неговото, а ръцете му, галейки нежно бузите ми.
Д: Не ми пука за училището. Интересуваш ме ти. - думите му накараха устните ми да се извият в усмивка, а след това потърсиха неговите, жадувайки за целувка.
М: Знам. - прошепнах все още леко задъхана от допира на устните ни. - Просто забрави за това. Ако беше нещо важно досега баща ми да е научил. - казах и се отпуснахме на канапето, като се намирах в скута му.
Д: Батко ти Джейсън ще се грижи за теб. - каза и се усмихна дяволито, карайки ме да се засмея.
М: Първо - спри да се наричаш така, защото е странно. Второ - аз мога сама да се грижа за себе си. - казах и смехът му прокънтя в ушите ми.
Д: И това го каза момичето, което не може да стигне
най-горния рафт? - каза с лигава усмивка на лицето си.
М: Не, казва го момичето, което повече няма да те дарява с целувки. - казах и станах, като се правех на сърдита.
Д: Върни се. - промълви той.
М: Няма. - отговорих в колкото се може по-сериозен вид.
Д: Ела ти казвам. - повтори.
М: Абе няма. - не останах
по-назад. Скръстила ръце бях застанала на няколко крачки пред него. Обърнах се, изигравайки сцена, че си тръгвам. Той дойде бързо и аз се затичах из хола. Гърленият му смях огласи пространството. Започнахме да се гоним из помещението и скоро бях повалена на земята.
Д: Знаеш ли какво? - каза и ме погледна сладко. - Ниските момиченца бягали бързо. - каза, избухвайки в смях за пореден път. Не издържах да се правя на обидена или нещо такова, затова смехът ми се сля с ниговия.
М: Много знаеш ти. - казах, а ръцете ми се задействаха и придърпаха лицето му в целувка. Докато езикът ми изучаваше устната му кухина, стомахът ми изкъркори. Отдръпнахме се и смеховете ни отново бяха единственият шум в цялата къща.
Д: Хайде да хапнем нещо. - каза и ми помогна да се изправя от пода.
М: Искам да ми направиш палачинки! - обявих желанието си, подсмихвайки се. Само усмивката му излезе на показ за миг и после кимна. Настаних се на немного удобния диван и зачаках поръчката си. Ако отидех да му помогна с приготвянето щяхме да се бавим 3 часа заради целувки и закачки. Пуснах някакъв измислен филм по телевизията и се загледах. По едно време дочух ругатните на Джейсън и реших да проверя. Застанах зад него и обвих ръце около коремната му област. - Как върви? - казах.
Д: Чудесно. - отвърна той.
М: Съдейки по видяното май не е точно така.. - казах нарочно, за да го издразня.
Д: Приготви се да ги опиташ. Ще бъдеш очарована от уменията ми. - каза и ми намигна.
М: Просто палачинки, не е кой знае какво. - продължих със закачките.
Д: Не те чух. Какво? - каза със смешна физиономия на лицето, от която не сдържах смеха си. - Хей, Мади. - проговори, когато усетих пръста му върху лявата ми буза, омазвайки ме със сметана.
М: Джейсън! - казах високо, разигравайки роля на ядосана. Понечих да взема салфетка, за да се избърша, когато той ме дръпна през кръста и не ми даде да стигна до тях.
Д: Има и друг начин, знаеш ли? - каза и аз веднага се досетих за какво говори, но реших да се правя на разсеяна.
М: Така ли? И какъв е? - запитах. Д: Такъв. - каза и секунда
по-късно усещах езика му върху бузата си, премахвайки сметаната. Нежните му целувки завършиха мисията и се дръпна с доволен поглед.
Устните му намериха моите и се разбиха сякаш не са се срещали досега. Седнахме на масата и започнахме да се храним. Когато бяхме готови се върнахме на дивана, пускайки филм да отминава времето. Извадих телефона ми и погледнах часа. След малко трябваше да ходя у Ким. Върнах вниманието си върху филма и се сгуших обратно при Джей, когато чух звук от вибриране на телефон. Той го извади от джоба си и вдигна.
Д: Ало. - каза. В следващата секунда изражението му се промени тотално. Сякаш ток бе преминал през него. Стана и бързо се запъти към изхода, като ми направи знак да го изчакам. Знаеше, че исках да го последвам и да разбера какво става. Минути по-късно влезе и трясна гневно вратата.
М: Какво стана? - попитах, а той търсеше нещо. - Попитах те какво стана? - повторих високо.
Д: Нищо. - повиши тон.
С когото и да беше говорил определено разговорът не е бил особено приятен. - Ще те закарам. - каза и извади ключовете за колата.
М: Както и да е. - въздъхнах и излязох набързо от къщата, като преди това грабнах чантата си.
Повтаря се. Отново тайните му и отново всичко се развали за отрицателно време. Стигнах колата, а Г-н Скот чак тогава благоволи да излезе.
Д: Не се ядосвай. - каза, когато отключваше колата, а аз се настаних вътре. Единтвено продумах адресът на Ким, но после никой от нас не каза и думичка през целия път. Неловкото мълчание ме убиваше и исках да сляза от шибаната кола възможно
най-скоро. Желанието ми бе на път да се изпълни щом автомобила спря и протегнах ръка да взема раницата, но той я хвана.
Д: Стига. - каза, а аз мигновено се отскубнах от хватката му около ръката си.
М: Какво съм направила? - почти извиках в лицето му.
Д: Защо трябва да се ядосваш сега? Какво искаш от мен? - разкрещя се.
М: Например да ми кажеш кой ти се обади и да не ме лъжеш докато го правиш! - казах този път без крещене. Успокоявайки се той стисна очи.
Д: Не искам да се караме. - каза и ме погледна.
М: Тогава направи така, че да не се случва. - казах последно преди да изляза от превозното средство. Натиснах звънеца до вратата на Ким без да поглеждам назад. Тя отвори, поемайки ме в обятията си със силна прегръдка. Липсваше ми толкова много...да споделям с нея и самата тя. Седнахме на пода незнайно защо и разказвайки ѝ цялата история, тя ме гледаше шокирано за момент. Нормално да реагира така.
К: И защо се скарахте този път с Джейсън? - любопитстваше.
М: До гуша ми дойде от тайните му. - казах, играейки си с телефона, като го подмятах нагоре-надолу.
К: Според мен реагираш прекалено остро. - изрази мнение. Замислих се за минута и може би имаше право. Не казах нищо и стоях така, колебаейки се. Втренченият ми поглед към телефона подсказваше какво исках да направя. - Звънни му. - каза сякаш прочитайки мислите ми.
Кимнах и набрах номера, но даваше заето. Пробвах още, уви без различен резултат. - Е? - подкани ме да говоря тя.
М: Дава заето. - казах тихо, като не спирах с позвъняванията. Сигурно бях стигнала номер 12, когато гласът от слушалката съобщи, че абонатът вече е изглючил телефона си. - Изключи го. - казах с треперещ глас. Изведнъж страхът и притеснението ме обладаха. Ами ако му се е случило нещо? Ако полицията го е спипала? Изправих се и започнах да крача нервно из всекидневната. Какво ли не ми минавеше през ума.
К: Успокой се. - каза. Да, лесно е отстрани, гледайки как този пред теб се тресе от нерви и ти просто да стоиш, казвайки нещо от сорта на 'спокойно' или
'всичко ще е наред'. Мамка му не съм въобще спокойна..няма и да съм до момента, в който го видя невредим.
М: Не мога Ким. Трябва да го намеря. - казах и тръгнах да излизам.
К: Чакай! - извика, което ме накара да се завъртя посока към нея. Взе две якета и дойде до мен. - Идвам с теб. - каза, подавайки ми моето, а аз не възразих и се облякох. Къщата му не беше много близо затова повикахме такси. Неждаех се от това. Някой да е до мен и да ме придружи. Бях потънала в мисли, когато видях, че вече сме стигнали и Ким плащаше на шофьора. С бясна скорост пристъпих навътре, а приятелката ми не изоставаше. Можех да уловя стъпките ѝ зад гърба ми. Беше тъмно и нито една от лампите не светеше. Търсихме, викахме името му, но безсмислено. Нямаше жива душа. - Празна е. - провикна се Ким, проверявайки зад всяка врата. - Няма никого. - каза.
М: Мамка му, мамка му.. - повтарях и тя дойде при мен.
К: Хей, какво е онова там? - каза, посочвайки с пръст нещо на пода. Доближих се и клекнах, за да видя по-добре. О, не..беше неговия мобилен. Екранът беше изпочупен.
Решихме, че нямахме място повече вътре и изтичахме навън. Заедно заобикаляхме около къщата. Чух звуци и веднага проследих местоположението им. Рамо до рамо с Ким вървяхме натам и най-сетне очите ми разпознаха фигурата му.
М: Джейсън! - извиках и той се обърна. Каза нещо, но не разбрах какво. И в този момент забелязах силуета до него. Тези очи...Зак. По дяволите какво търси този тук? Защо не ни остави на мира? Те започнаха да си нанасят удър след удър, а аз не можех да го понеса и опитах да изтичам при него, но Ким ме спря. Сълзите не се забавиха и намокриха лицето ми. Бутнах я и направих крачки напред, когато тя ми попречи отново. Виждах как Джей ми правеше знаци с ръка да не отивам при тях, но не ми пукаше.
Д: Махай се! - извика силно към мен. Какво ставаше за Бога?
Най-добрата ми приятелка ме бе обвила с ръце, опитвайки да ме успокои поне малко, но и тя знаеше, че е невъзможно. Звук от изстрел прониза ушите ми, а тя изпищя. Джейсън и Зак се сгромолиха на земята. Какво по..? Третия човек си проправи път и надвисна над тях. Треперещите ми ръце покриха устата ми, а сълзите правеха гледката неясна и размазана.

****
Коментирайте за некст❣
▶jelenaalaylm▶🆕YOUNG GOD 💯