WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

Пролог

 Тропот от копита разтресе английската земя през ранната есен на 1762 година. Вятърът разнесе песъчинки и листа из въздуха, примесен с пушек от комините на малките къщи. Шумата прошумя заради солидните, сребърни подкови, стъпващи върху нея. С тях бяха подковани краката на снежно - белия кон, който цяла Англия познава. Сините му очи блеснаха на слънчевата светлина, а в тях се прочете мъка и желание - желание за свобода. Ноздрите му се мръднаха в знак, че умората го е надвила, а гривата му се развя свободно срещу въздушното течение. Конникът слезе и побърза да оправи черното, кожено седло. Завърза юздата за една голяма, бяла колона и въздъхна, стискайки зъби. Токът на ботушите му се удари в земята и той се обърна в посока на двореца. Големият, мраморен дворец, който в очите му се струваше като затвор. Чу глухо дрънчене и премести погледа си към стълбите. Там забеляза възрастен мъж, облечен в черна униформа, със червена вратовръзка.

- Добър ден, господин Кордиър! Баща ви ми заповяда да взема багажа ви и да ви покажа вашите покои. - Младежът кимна и последва слугатата. Той често му хвърляше разтревожени погледи, а на челото му се бяха образували малки капчици пот. 

- Стигнахме, сър. - Съобщи мъжът с монотонен глас и се отдръпна от пътя на благородника. 

- Благодаря. Баща ми сподели ли ви кога ще мога да го видя? - Мрачно попита момчето с тъмен поглед. Личеше си, че е раздразнен и едва поддържаше благоприличие.

- Съжалявам, сър, но кралят в момента е на важна среща с регенството. Не знам кога ще се върне, господин Кордиър. - Момчето изръмжа глухо и го отпрати. Влезе в просторната стая и остави нещата си на пода. Разтвори широко прозореца и пред него се показа приятна гледка - кралската градина. Сети се за времето, когато бе малък и безгрижен, играеше си в градината, късаше цветя, а лейди Александра, майка му, му се караше.

- Тези времена отминаха. - Отбеляза жлъчно той, минавайки с пръст по финото стъкло. Силен шум го стресна и той се обърна към вратата. Там стоеше младо момиче със забрадка и бяла престилка. Тя го гледаше плахо, а бузите й бяха пламнали. Мъжът я погледна гневно.

- И-извинете, сър. Но едно момиче от града дойде и търсеше краля. Не знаех какво да й кажа, а всички други са заети.

- Затова реши да губиш моето време? - Произнесе той със стиснати зъби, а момичето наведе глава. Уилям въздъхна и я последва през дългите коридори до първия етаж.