WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

3 глава

Редактирана

- Кортес? - Удиви се Уилям, когато позна момичето от вчера.

- Откъде знаеш името ми? - Стресна се тя и се огледа наоколо.

- Госпожице, това не е най - важният въпрос сега, в предвид случилото се вчера. - Просъска мъжът, стиснал ръцете си в юмруци. 

- Уил, не й викай... Тя просто... - Опита се да я защити Бела, преди да бъде прекъсната от гневния поглед на братовчед си.

- Извинете, принце! Съжалявам, че не проявих нужната доза уважение, която да подхрани свръх - голямото ви его. - Момичето леко се поклони и му хвърли насмешлив поглед.

- Ти продължаваш да се държиш сякаш си нещо повече от обикновена продавачка. - Подхвърли злобно той и я изгледа ледено. Изабел тихо следеше спора като разсъждаваше трескаво как да спре немислимото.

- За каква се мислиш? - Изкрещя Уилям, вече разярен. Не го интересуваше какво мислеха за него хората, ставащи преки наблюдатели. Осъзнаваше, че не му бе на нивото такъв спор, но тя го изкарваше извън кожата му и искаше да ѝ затвори устата. За всички бяха видни неговите проблеми с гнева. 

- За човек с права. - Обясни момичето спокойно, придавайки си строг вид.

- Ти си в дъното на обществото! - Приближи се той. Тогава Кортес не издържа. Цялата почервеня и стисна зъби. Никога не бе чувала подобна обида и не й се бе налагало да търпи такъв вид унижение. На бузата му се появи алено - червен белег от плесника й. Няколко мига по - късно, навярно осъзнало действията си, момичето затрепери от страх и побегна напред. Уилям не можеше да асимилира това, което се бе случило току-що. Сякаш умът му витаеше в облаците в опит да открие силен глас и воля - за да не си изпусне нервите публично. Момчето вдишваше дълбоко, а вените на врата му пулсираха. След това, без да се церемони излишно, каза тихо на стражите:

- Хванете я. - Изабел затегна хватката си върху китката му, в опит да го успокои. Усети напрегнатите му мускули.

- Какво ще правиш с нея? - Промълви момичето, за пръв път толкова изплашено. Тялото й трепереше, а вятърът брулеше кожата й.

- Бих я убил, но баща ми няма да позволи. Ще я вкарам в затвора. Това е нещото, което трябваше да направя още вчера. - Произнесе ядно мъжът и ритна силно земята. Бела спотаи дъха си и го погледна. В очите му нямаше и следа от вина, само гняв.